Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи", историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."
Епизод 4 "Домове след смъртта"
Европа след падането на Берлинската стена живее в мир до нападението на Русия над Украйна. Поколенията от Втората световна война и от времето на социализма са отстъпили мястото си на новите граждани на Стария континент. В края на ХХ век Европа си е отдъхнала, защото всички диктаторски режими от Варшавския договор са паднали. Чудовища като Хитлер и Мусолини са отдавна мъртви. "Хитлер просто изчезва, няма останки. Той е изгорен, заличен в буквалния смисъл на думата, така че да няма лобно място, на което да се събират негови последователи.“ Мусолини "е публично обесен по унизителен начин – линч срещу един диктатор. Но в същото време Ленин, един болен човек, се озовава мумифициран и обожествен в мавзолей.“ Москва се оказва единствената европейска столица, в която балсамираното тяло на диктатора, злодея, "автор“ на "културата на жестокостта“ Ленин се пази все още в мавзолей.
Защо е важно мумифицираното тяло на Ленин и за кого. Само тялото му или и идеологиите му са необходими днес на политиците в Русия? А може би старите идеологии се използват от тях, за да бъдат завладeни масите и сега, точно както се е случило през миналия век.
Разглеждайки мавзолея като "дом“ на диктатор след гибелта му, достигаме до наши дни и метафората за "живота след смъртта, който е възможен през последователите му, които охотно играят същия сценарий отпреди век, но с нови персонажи.“
Днес Европа отново е във война "заради руския президент Владимир Путин – един нов диктатор, когото всички подценяваха и дори в началото на управлението му мислеха за проевропейски настроен политик. Но са се лъгали“.
Разказът в "Домове след смъртта" е за идването на Владимир Путин на власт в края на ХХ век, който "още с първите мандати на управление успя да изгради систематична стратегия на консолидиране на диктаторска, станала днес тоталитарна власт. Той успя да потисне всякаква опозиция в Русия."
В епизода се анализират "националистическата идеология на Путин", методите му на управление, както и липсата на всякаква свобода: "сервилните журналисти и политици, се подреждат с охота на голямата бяла маса на Путин и дори вече няма нужда да ги натискаш, те сами свършват работата, ако си ги поканил на тази маса.“
Какъв би бил мавзолеят на Владимир Путин, ако той трябва да си го построи сам, слушайте в "Домове след смъртта", епизод четири от поредицата "Диктаторите на ХХ век в Европа“.
Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа" разказва част от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: "черноризците" на Бенито Мусолини, "кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин. Те го разкъсат няколко пъти и убиват хора, дори и след смъртта си. След Втората световна война Европа е "прекроена“ и част от нея попада в капана на социализма. А когато векът наивно реши, че е изпратил диктаторите си в "домовете“ им след гибелта им и ги е превърнал в спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.
В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Димитър Вацов, философ, проф. Антоний Тодоров, политолог, доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, доц. Лъчезар Стоянов, от Департамент "История“ в НБУ, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК и проф. Филип Панайотов.
Фотоколаж Росица Михова
Ако образованието беше кораб, можем ли да сменим изгнилите и пробити части, докато той е в открити води, движейки се към нови хоризонти? Това метафорично сравнение поставя пред нас предизвикателството да мислим как да обновим и реформираме образователната система, без да спираме нейния ход. Този въпрос зададохме на доц. Силвия Борисова –..
"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на остров Ливингстън, където е българската полярна база, нос Барнард", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стефан Велев. "Там, заедно с моя адаш и колега Стефан, прекарахме 11..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
Сопраното Лаура Монторо и пианистът Румен Трайков ще изнесат вокален рецитал. Концертът е част от 56-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици"...
"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на..
В Икономовата къща в Дряново днес отваря врати Националният пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще". Събитието се провежда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg