Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Високата цена на леснотата

Доротея Табакова: Спрем ли да разбираме сложни текстове, спираме да разбираме текст изобщо

Снимка: Pixabay

Четенето днес не е като четенето вчера – подобна проста констатация може да се онагледи визуално. На фона на портретите на хора с книги отпреди век - век и половина – на които виждаме напълно потънали, замислени или мечтателни образи, днес виждаме фотоси на хора с книга на морския бряг или пред камина, с питие в ръка и задължително с изряден маникюр, четенето сякаш се е превърнало в декоративно занимание.

Днес то не само е в конкуренция с много по-атрактивни визуално форми, то е възможно на най-различни носители, но и често върви с прекъсвания, в добавка с шарени или движещи се картинки, със спиране, за да проверим имаме ли съобщения на телефона и т.н.

Най-скептичните наблюдатели дори твърдят, че вековете на всеобща, масова грамотност приключват и не след дълго четенето с разбиране ще е умение само за специалистите, така както е било в дълги моменти от човешката история.

Феноменът е особено видим при младите хора, родени в дигиталната епоха и свикнали на бърз и лесен достъп до всичко.

"Екранът пречи на устойчивостта на вниманието, за да се стигне до четене с разбиране, трябва да се мине през слушане с разбиране като акцентът е върху разбиране", казва Доротея Табакова, преподавателка по старогръцки език и метрика в Софийския университет и преводачка от четири езика.

Улесняването на учебните програми не е решение – проблемът с разбирането няма да се реши с опростяване.

Има пряка връзка между промените в образователната програма и спадовете в четенето и слушането с разбиране. Много важно е какво е предхождало тези етапи, какво е заложено преди това. И ако това е бил най-вече екранът – ситуацията е сериозна.

Има и едно объркване на скучно и трудно и оттам повик към непрестанно опростяване. А и кой е казал, че овладяването на каквото и да е умение, е лесно. Подхлъзва ни търсенето на лесното.

Екранът разглезва, няма нужда от аналитичност, да се гради образ, да се развива въображение. Нещо като синдром на миксера се получава: когато даваш само смляна храна на едно дете, то забравя да дъвче. Стига се дотам мозъкът да се отучи да дъвче.

Окото е продължение на мозъка – когато човек чете, той е креативен, довършва си текста в съзнанието, въобразява си го, диалогизира с него. Спрем ли да се опитваме да разберем сложен текст, много бързо спираме да разбираме какъвто и да било текст.

Чуйте целия разговор с Доротея Табакова и анкетите сред млади хора за степента на зависимост от екраните и тревожните проблеми с разбирането на информация.



По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25