Четенето днес не е като четенето вчера – подобна проста констатация може да се онагледи визуално. На фона на портретите на хора с книги отпреди век - век и половина – на които виждаме напълно потънали, замислени или мечтателни образи, днес виждаме фотоси на хора с книга на морския бряг или пред камина, с питие в ръка и задължително с изряден маникюр, четенето сякаш се е превърнало в декоративно занимание.
Днес то не само е в конкуренция с много по-атрактивни визуално форми, то е възможно на най-различни носители, но и често върви с прекъсвания, в добавка с шарени или движещи се картинки, със спиране, за да проверим имаме ли съобщения на телефона и т.н.
Най-скептичните наблюдатели дори твърдят, че вековете на всеобща, масова грамотност приключват и не след дълго четенето с разбиране ще е умение само за специалистите, така както е било в дълги моменти от човешката история.
Феноменът е особено видим при младите хора, родени в дигиталната епоха и свикнали на бърз и лесен достъп до всичко.
"Екранът пречи на устойчивостта на вниманието, за да се стигне до четене с разбиране, трябва да се мине през слушане с разбиране като акцентът е върху разбиране", казва Доротея Табакова, преподавателка по старогръцки език и метрика в Софийския университет и преводачка от четири езика.
Улесняването на учебните програми не е решение – проблемът с разбирането няма да се реши с опростяване.
Има пряка връзка между промените в образователната програма и спадовете в четенето и слушането с разбиране. Много важно е какво е предхождало тези етапи, какво е заложено преди това. И ако това е бил най-вече екранът – ситуацията е сериозна.Има и едно объркване на скучно и трудно и оттам повик към непрестанно опростяване. А и кой е казал, че овладяването на каквото и да е умение, е лесно. Подхлъзва ни търсенето на лесното.
Екранът разглезва, няма нужда от аналитичност, да се гради образ, да се развива въображение. Нещо като синдром на миксера се получава: когато даваш само смляна храна на едно дете, то забравя да дъвче. Стига се дотам мозъкът да се отучи да дъвче.
Окото е продължение на мозъка – когато човек чете, той е креативен, довършва си текста в съзнанието, въобразява си го, диалогизира с него. Спрем ли да се опитваме да разберем сложен текст, много бързо спираме да разбираме какъвто и да било текст.
Чуйте целия разговор с Доротея Табакова и анкетите сред млади хора за степента на зависимост от екраните и тревожните проблеми с разбирането на информация.
"Балканска фотография. Протагонистите – Тома и Никола от фотографската фамилия Хитрови" – така се казва новата книга на Зафер Галибов, фотограф, фотожурналист и изследовател на българската светлопис. Протагонист означава главен герой. В случая главните герои на това изследване са Тома и Никола Хитрови, представители на известната фотографската..
"За да разгледа човек Истанбул и за да започне да го опознава, се изисква много време. Наистина трябват много дни, дори години. И в същото време в Истанбул все още има на много места, където продължават архитектурните разкопки и градът се променя. Разкопките при Бешикташ показаха, че на това място са пребивавали за известно време дори траките. В тази..
Цикълът е от четири епизода и разказва Балканските войни през дневниците на войници, военни кореспонденти и фотографи, които изследователите наричат "Дневници на болката и страданието, за това, което бушува в телата". В цикъла проследяваме пътя на българската армия в четири основни посоки на бойните действия. На този фон са разказани и..
"Всеизвестен факт е, че защитените зони у нас не се стопанисват устойчиво. Такъв е и случаят със защитена зона "Долни Богров-Казичене", която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, обявена за защитена през 2007 г. по Директивата за птиците. В момента районът е подложен на активна антропогенна дейност, което поставя редица сериозни..
Модата е странна приумица – през годините диктува ту начина на обличане, ту обноските, телефоните, колите, жилищата ни и тяхното обзавеждане. Има обаче "модни тенденции", които крият определени рискове за здравето ни. Една от тях – отслабването и постигането на естетичен вид. В стремежа към това няма нищо рисково, опасностите идват от начините на..
В Световния ден на водата разказваме за богатствата на Девинското село Беден. Всички знаем за лечебните свойства на 76-градусовата Девинска..
На 20 март се навършват 61 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Алжир. По този повод гост в това предаване е Н.Пр. г-жа..
В.Г. Зебалд (1944–2001) или Макс Зебалд, както той приживе иска да го наричат, е едно от най-важните имена в съвременната немскоезична л итература. Роден..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
