Поредният брой "За здравето" бе посветен на неврохирургията и на лечението на болестта на Паркинсон. Открито и описано преди повече от 200 години, това заболяване, в което основни симптоми са треморът на крайниците, забавените движения и реакции, трудната комуникация при общуването, е проблем и на съвременния човек. И въпреки усилията на много поколения лекари все още не е намерено адекватно лечение.
Основният метод за облекчаване на страданието и подобряване на жизнените функции е т.нар. "дълбока мозъчна стимулация". Първата подобна операция у нас е направена преди 10 години и до днес са имплантирани специални електроди на стотици пациенти. В разговора доц. Красимир Минкин, ръководител на звеното по функционална неврохирургия в болница "Свети Иван Рилски", подчерта два положителни факта: няма случай на опериран пациент, при който да са настъпили усложнения, а скъпоструващото лечение вече се заплаща от НЗОК.
В хода на предаването откроихме и други акценти: диагностика и лечение на мозъчни аномалии /най-често аневризми/, при какви показания и диагнози, освен мозъчни тумори, се прилага хирургично лечение, какво е нивото на техниката, технологиите и специалистите по неврохирургия у нас?
По повод Деня за борба с болестта на Паркинсон у нас се провежда кампания за консултации и прегледи при специалисти. Записването се извършва на тел. 070010126 само за пациенти в напреднал стадий на болестта. Телефонът е активен във времето от 17 до 19 часа.
Подчертан беше и още един безспорен факт: няма болест или страдание в областта на неврологията и неврохирургията, които да не могат да бъдат лекувани в България. "В търсенето на "бялата лястовица" пациентите могат да разчитат на нас и да ни се доверят за лечението и поддържането на едно добро качество на живот в напреднала възраст" – подчерта доц. Красимир Минкин. Така че у нас може да се разчита и на кибернож, и на точната ръка на хирурга.
В обобщителната част на предаването споменахме имената на много лекари, които работят в различни направления на диагностиката и лечението и са част от клиниките на болница "Свети Иван Рилски" в София. И още един факт: наши екипи оперират в болница в Ереван пациенти от Армения и обучават свои колеги в лечението на болестта на Паркинсон.
Това бе последното издание "За здравето" преди Великден и нашият екип използва възможността да поздрави слушателите и приятелите на предаването, многобройната гилдия от лекари и техните семейства с пожелания за здраве, професионален и личен успех, много усмивки по лицата на пациентите. Медицината винаги е била част от кръговрата, наречен Възкресение.
Следващата ни среща ще бъде на 22 април и ще я посветим на темата за стволовите клетки и тяхната незаменима роля в човешкия организъм.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
