Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любослав Костов: Около 60% от хората у нас са “работещи бедни“

| обновено на 01.05.23 в 10:51
Снимка: knsb-bg.org

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) провежда синдикална акция "За правото на сдружаване и достойни заплати!". Десетки граждани блокираха за движението в центъра на столицата в района на пл. "Орлов мост", предаде БГНЕС.

Хората, които участват в акцията на КНСБ, държат плакати с надписи: “Протест”, “Стига вече работещи бедни”, “Справедлива и адекватна минимална работна заплата” и др.

От КНСБ настояха политиците да приемат Бюджет и в него да има заложени 62 млн. лв. за увеличаване на заплатите на работещите. Те подчертаха, че трябва да има правителство, което да поеме отговорност за българските граждани и да решава техните проблеми.

“Това е една символична акция, която цели в Деня на труда отново да покаже какви са исканията на работеща България и да покаже откъде да бъдат взети парите, защото когато предлагаме нещо, винаги предлагаме и негова алтернатива“.

Това казва в интервю за БНР Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

“Като блокираме “Орлов мост“ за кратко днес, ще покажем и на медиите, и на гражданите, откъде да бъдат взети тези пари перо по перо от държавния бюджет, тъй като държавата е работодател на половин милион души“, казва той и допълва:

“Ще продължим в “Борисовата градина“, където цял ден наши експерти по различни направления, като трудово правни консултации и друг тип информиране и консултиране, ще бъдат налични. Гражданите на София и гостите на столицата ще могат цял ден да говорят с нашите експерти и да се консултират по теми, които ги интересуват“.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) провежда синдикална акция

Ниското заплащане ли е основният проблем на работещите в България?

Според него подценяването на труда – в частния или в обществения сектор е основният проблем и п тази причина, 16 години по-късно, бидейки част от ЕС, ние сме на последно място и се отдалечаваме от Румъния, с която тръгнахме заедно. Според него идеята за това да се приближаваме към другите страни е нашият темп на ръст на доходите да бъде по-висок от техния, но в България това не се случва.

Той информира, че акцентът на днешната демонстрация са работещите в обществения сектор, тъй като частният сектор миналата година се е представил малко по-добре от гледна точка на ръст на заплатите, сравнено с инфлацията.

“Нека кажем нещо много важно, от две години се борим да компенсираме инфлацията, която се увеличи рекордно за последните 25 години, а не искаме нещо повече от това. Това е някаква програма минимум, да можем да си купим същото, което сме си могли преди една или две години, не е стъпка напред, а запазване на нивото. В момента се борим да не изостанем още“, казва той в ефира на “Нашият ден“. 

По думите на Костов прогнозираната инфлация за тази година в бюджета, който излезе миналата седмица, е около 10%.

“Програма минимум е ръст на доходите от 10% на абсолютно всички. Има редица недофинансирани сектори. Около 700-800 млн. лева се необходими за 10% ръст на доходите за 2023 г. за абсолютно всички, а вече където не е компенсирана назад инфлацията, по отделни министерства и ведомства, може би ще трябва и по-голям ръст, като се направят сметките“, казва още отй.

Профил на работещите бедни…

В предаването Любослав Костов подчертава, че има много дефиниции за това какво е “работещ беден“. И казва, че от КСНБ се прави “издръжка на живота“ на всеки три месеца, а всеки, който е под тази издръжка, като месечен доход в нетно изражение, е работещ беден. В България това са около 60% от хората.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45

Приемане на наследство по опис от малолетно дете и изпълнение на решение в страна членка на ЕС

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..

публикувано на 17.05.24 в 15:10

В "Пирогов" откриха изложбата "Медицината в Османската империя"

Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..

обновено на 17.05.24 в 12:51
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35
Мая Манолова

Художничката Мая Манолова – свободоното дете на две култури

Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог.  В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..

публикувано на 17.05.24 в 11:29