Данъчната реформа, предложена от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), включва въвеждането на необлагаем минимум и 15% данък върху доходите на физическите лица. Това предложение би осигурило допълнителни 1,5 милиарда лева на годишна база за работещите. Според Любослав Костов, главен икономист на синдиката и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучения, всяко работещо лице би получило допълнителна 13-а заплата, ако бъдат въведени необлагаем минимум и 15% данък върху доходите, вместо настоящите 10%. Това беше заявено от Костов по време на интервю за Българското национално радио (БНР).
В интервюто за предаването "Нашият ден" доц. д-р Щерьо Ножаров коментира различни аспекти на данъчната система и бюджетната политика на България. Той отбелязва, че винаги когато има неефективност в бюджетната политика, се обсъждат трайни промени в данъчната система. Ножаров подчертава, че външните фактори, като продължаващата война в Украйна и отзвуците от пандемията, също трябва да бъдат взети предвид при анализа на данъчната политика.
Относно предложенията на КНСБ, Ножаров ги коментира като “изразени в малко странен контекст“. Той отбелязва, че вече съществува необлагаем минимум, въведен през пандемията, наречен "данъчни облекчения за непълнолетни лица в семействата". Това вече предоставя определени данъчни облекчения за семейства с три или повече деца. Ножаров обръща внимание, че пълният данък върху доходите се плаща само от тези семейства, в които и двамата родители получават средна работна заплата или по-голяма от средната.
Във връзка с предложението за корпоративния данък, Ножаров твърди в предаването, че според него “синдикатите не правят разлика между данъчната ставка и ефективната данъчна ставка“.
В Европа съществуват примери, при които корпоративната данъчна ставка е между 20% и 30%, но ефективният данък е по-нисък от този в България. Той дава пример с Италия, където данъчната основа може да се намали до 50% за инвестиции във високотехнологични активи, въпреки че ставката е около 27%.
В предаването доц. Ножаров анализира и бюджетната ситуация в България, като коментира бюджетния дефицит, който в момента е около 12 млрд. лева. Той отбелязва, че, освен капиталовите разходи, които вече са обсъждани, е важно да се обърне внимание и на други аспекти.
Ножаров отбелязва, че нашата икономика има инвестиции много по-малко от нормалното ниво, само 20% от БВП. За да се постигне висок икономически растеж, а не едва 1,5%, е необходимо инвестициите да се увеличат значително и да достигнат нива над 20%. Той подчертава, че намаляването на капиталовите разходи не би било предпочитаемо, тъй като инвестициите са от съществено значение за развитието на икономиката.
Друг аспект, който Ножаров посочва, е увеличението на разходите за издръжка на министерствата и държавната администрация. В последните две години тези разходи почти се удвоили. Той отбелязва, че ако тези разходи за издръжка бъдат намалени, без да става въпрос за освобождаване на хора, а за оптимизация на разходите, може да се осигури резерв от около 2 млрд. лева. Освен това, от капиталовите разходи може да се извлече около 1,5 милиарда лева. “Това са потенциални резерви, които могат да помогнат за облекчаване на бюджетния дефицит„, твърди икономистът.
Според Ножаров, “фокусът на дебатите е изкривен“ и трябва да се обърне внимание на реалните възможности за икономии и подобрение на ефективността в системата.
“Ако върнем намалените ставки на ДДС и ДДС-то стане отново такова, каквото беше преди данъчните диференциации, ние ще спестим само половин милиард. Ако подобрим ефективността на издръжките на министерствата обаче, ще спестим около 2 млрд. и 200 млн.“, посочва още доц. Ножаров в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова , носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител". На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от..
Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив? Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..
На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение. Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..
На 13 декември в Сатиричен театър "Алеко Константинов" е премиерата на моноспектакъла "Бушон за смяна" от Михаил Тазев. Режисьор Елица Йовчева споделя, че..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" говорихме за Коледния панаир на книгата и най-подходящите подаръци за най-малките читатели...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg