Повечето хора не знаят що е това малнутриция. А не знаят защото непрекъснато се говори за диети и борба с наднорменото тегло, но не и за поднорменото. Простичко казано малнутриция е недохранване, вследствие на което се стига до поднормено тегло. И ако причина за наднорменото тегло често пъти е безконтролното хранене (преяждането), то за малнутрицията причините в нормалните държави са медицински. И за да се поддържа тегло, позволяващо организмът да живее, са необходими специални храни. В страните, които наричаме "бели" тези храни се осигуряват безплатно. У нас засега нещата са различни. Всеки ден за близките на нуждаещите се е Война за живот. Нуждаещите се или трябва все още да разчитат на дарителство или да постъпват за кратко в болница, за да бъдат "подхранени". Благодарение на Националната мрежа за децата, Сдружение "Общност Мостове", на ентусиасти-специалисти и на още няколко неправителствени организации, най-сетне се задава промяна. От началото на следващата година тези храни ще бъдат отпускани от НЗОК и за домашно ползване.
В началото на месец ноември стартира международната кампания "Седмица за осведоменост за малнутрицията (недохранването). Екипът на "Познати и непознати" се включи в кампанията като продължи разговора с родители и активисти от НПО и проследи изработването на спецификациите за медицинските храни, които ще бъдат закупувани от НЗОК през 2024 г и предоставяни на пациентите за домашно ползване.
В разговора участваха Десислава Стефанова – майка на дете с рядко заболяване; д-р Антоанета Тончева – генетик, молекулярен биолог, член на сдружение "Общност МОСТОВЕ"; д-р Мила Байчева – гастроентеролог и хепатолог в Клиниката по детска гастроентерология към СБАЛДБ "Проф. Иван Митев", и Антоанета Иванова – председател на УС на Националната мрежа за децата (НМД).
"След решението на Надзорния съвет на НЗОК от 17 октомври имахме среща в Комисията и целта беше да се изготвят спецификации за всички медицински храни. Нямаше ги експертите – специалисти, които ни помагаха, но ние се бяхме подготвили. Това, което предстои е тези спецификации да бъдат приети. Не очаквам процесът на приемане на методиката за отпускане на тези храни да премине гладко" - започна д-р Тончева.
За личното си ходене по мъките разказа и Десислава Стефанова – майка на дете със специални потребности. "Майка съм на дете с рядка генетична мутация. В следствие на което детето ми има рядка епилептична енцелофапатия. Моето дете по статистика се води 1:100 000 в световен мащаб. По тази причина ние не сме включени абсолютно никъде и медикаменти липсват. Не можем да се справим с този проблем, а какво остана за проблема с храните! За нашите деца те са животоспасяващи".
Във войната за живот до родителите неотстъпно са и лекарите – специалисти. Един от тях е д-р Мила Байчева – гастроентеролог и хепатолог в Клиниката по детска гастро-ентерология към СБАЛДБ "Проф. Иван Митев"
"В годините малнутрицията остана проблем, но докато в другите страни тя остана като проблем що се отнася до диагностика, при нас остана като проблем, свързан с реимбурсиране на храните. Разчита се на дарителството. Това, че държавата остава встрани, ни кара да се чувстваме непълноценни като специалисти. Липсата на институционална обвързаност обезсърчава не само пациента, родителя, но и лекаря. Имало е трудни моменти, но отчаянието не ни е приоритет и винаги сме намирали решения".
Още от разговора с д-р Байчева чуйте в звуковия файл.
Целта на отминалата Седмицата на осведомеността за малнутрицията (недохранването) беше да се популяризират нови стратегии и действия за подобряване на здравеопазването за всички граждани и спасяване на живота на пациентите. Извън тази кампания за стратегии в справянето с малнутрицията говори ли се? С този въпрос започва разговорът ни с Антоанета Иванова и продължава с 18-е спешни задачи за децата на България, които Националната мрежа за децата постави за решаване през първите 18 месеца от управлението на сегашното правителство. В тези спешни задачи, в частта отнасяща се до детското здравеопазване, е записано: "Да се осигурят медицински храни за нуждаещите се деца и възрастни и да се спре ситуацията, в която те разчитат на дарения, за да оцелеят".
Доскоро ситуацията около снабдяването с медицински храни се струваше безнадеждна. За родителите, разчитащи все още на дарителска помощ от страната и чужбина вече има надежда. Обнадеждени са и специалистите.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg