Повечето хора не знаят що е това малнутриция. А не знаят защото непрекъснато се говори за диети и борба с наднорменото тегло, но не и за поднорменото. Простичко казано малнутриция е недохранване, вследствие на което се стига до поднормено тегло. И ако причина за наднорменото тегло често пъти е безконтролното хранене (преяждането), то за малнутрицията причините в нормалните държави са медицински. И за да се поддържа тегло, позволяващо организмът да живее, са необходими специални храни. В страните, които наричаме "бели" тези храни се осигуряват безплатно. У нас засега нещата са различни. Всеки ден за близките на нуждаещите се е Война за живот. Нуждаещите се или трябва все още да разчитат на дарителство или да постъпват за кратко в болница, за да бъдат "подхранени". Благодарение на Националната мрежа за децата, Сдружение "Общност Мостове", на ентусиасти-специалисти и на още няколко неправителствени организации, най-сетне се задава промяна. От началото на следващата година тези храни ще бъдат отпускани от НЗОК и за домашно ползване.
В началото на месец ноември стартира международната кампания "Седмица за осведоменост за малнутрицията (недохранването). Екипът на "Познати и непознати" се включи в кампанията като продължи разговора с родители и активисти от НПО и проследи изработването на спецификациите за медицинските храни, които ще бъдат закупувани от НЗОК през 2024 г и предоставяни на пациентите за домашно ползване.
В разговора участваха Десислава Стефанова – майка на дете с рядко заболяване; д-р Антоанета Тончева – генетик, молекулярен биолог, член на сдружение "Общност МОСТОВЕ"; д-р Мила Байчева – гастроентеролог и хепатолог в Клиниката по детска гастроентерология към СБАЛДБ "Проф. Иван Митев", и Антоанета Иванова – председател на УС на Националната мрежа за децата (НМД).
"След решението на Надзорния съвет на НЗОК от 17 октомври имахме среща в Комисията и целта беше да се изготвят спецификации за всички медицински храни. Нямаше ги експертите – специалисти, които ни помагаха, но ние се бяхме подготвили. Това, което предстои е тези спецификации да бъдат приети. Не очаквам процесът на приемане на методиката за отпускане на тези храни да премине гладко" - започна д-р Тончева.
За личното си ходене по мъките разказа и Десислава Стефанова – майка на дете със специални потребности. "Майка съм на дете с рядка генетична мутация. В следствие на което детето ми има рядка епилептична енцелофапатия. Моето дете по статистика се води 1:100 000 в световен мащаб. По тази причина ние не сме включени абсолютно никъде и медикаменти липсват. Не можем да се справим с този проблем, а какво остана за проблема с храните! За нашите деца те са животоспасяващи".
Във войната за живот до родителите неотстъпно са и лекарите – специалисти. Един от тях е д-р Мила Байчева – гастроентеролог и хепатолог в Клиниката по детска гастро-ентерология към СБАЛДБ "Проф. Иван Митев"
"В годините малнутрицията остана проблем, но докато в другите страни тя остана като проблем що се отнася до диагностика, при нас остана като проблем, свързан с реимбурсиране на храните. Разчита се на дарителството. Това, че държавата остава встрани, ни кара да се чувстваме непълноценни като специалисти. Липсата на институционална обвързаност обезсърчава не само пациента, родителя, но и лекаря. Имало е трудни моменти, но отчаянието не ни е приоритет и винаги сме намирали решения".
Още от разговора с д-р Байчева чуйте в звуковия файл.
Целта на отминалата Седмицата на осведомеността за малнутрицията (недохранването) беше да се популяризират нови стратегии и действия за подобряване на здравеопазването за всички граждани и спасяване на живота на пациентите. Извън тази кампания за стратегии в справянето с малнутрицията говори ли се? С този въпрос започва разговорът ни с Антоанета Иванова и продължава с 18-е спешни задачи за децата на България, които Националната мрежа за децата постави за решаване през първите 18 месеца от управлението на сегашното правителство. В тези спешни задачи, в частта отнасяща се до детското здравеопазване, е записано: "Да се осигурят медицински храни за нуждаещите се деца и възрастни и да се спре ситуацията, в която те разчитат на дарения, за да оцелеят".
Доскоро ситуацията около снабдяването с медицински храни се струваше безнадеждна. За родителите, разчитащи все още на дарителска помощ от страната и чужбина вече има надежда. Обнадеждени са и специалистите.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
