Едно научно откритие счупи парадигмите в своята сфера. Преди пет години екип от учени откри куриозна находка – непозната досега гигантска бактерия, видима с просто око. Никола Кереков разказва за научния пробив в "Науката не спи":
Бактериите са много микроскопични организми – това е известен за всички факт. Те са обитатели на един невидим микросвят. Невидими са както за окото, така и за обикновения телескоп. Това универсално твърдение е победено от наскоро намерената най-голяма бактерия. Тя е с нишковидна форма, дълга е цели в 2 см – или казано с други думи – по-голяма е 1000 пъти от нормалната бактерия. Откритието става съвсем случайно под долната повърхност на мангровите листа на Карибите.
В продължение на 5 години нейните откриватели я идентифицират и изследват. Трябвало да бъдат напълно сигурни в същността ѝ, преди да я представят на научната общност.
Бактерията се различава и по своята вътрешна структура. В нея не цари обичайният за всеки прокариотен организъм хаос. Генетичният материал на голямата бактерия, където е кодирано нейното ДНК, се съдържа в особена мембранна торбичка. Това я приближава до строежа на еукариотните клетки, съдържащи различни органели.
Геномът на бактерията все пак няма нищо общо с този на еукариотните организми. Наблюденията на учените разкриват на какво се дължи феноменалният размер на бактерията – нейното тяло не извършва клетъчно деление, а пъпкува в своите краища. Някои от гените за удължаване на бактериалното тяло са дуплицирани –това ѝ помага да расте.
Размерът на бактерията е форма на адаптация срещу врагове – една миркоеволюция. Учените не са установили нейния естествен враг.
Следователно засега тя е непобедима в микросвета.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД...
За пета година НМО организира летни занимания за деца от 6 до 12 години . "Нашата лятна образователна програма е под наслов "Школата е обща и от край света ако дойдат, нека се учат". Това всъщност е посланието на Васила Априлов, с което на 2 януари 1835 г. тук в нашия град се открива първото новобългарско светско училище с идеята да приюти..
Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите от криминалните хроники да заместват статистиката и научните доказателства, това се приема за факт, а мерките, които се предлагат на обезпокоената общност, са в посока санкции, глоби, задължителни..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
