Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Клуб "Ускорение" предлага мерки за развитието на страната

| обновено на 22.02.24 в 13:00
Владислав Панев
Снимка: БГНЕС

Клуб "Ускорение", нова надпартийна и визионерска организация, ще тласка България по най-бързата писта чрез идеи и законодателни промени. Клубът беше учреден на 6 февруари по инициатива на депутата от "Демократична България“ Владислав Панев, който отдавна твърди, че България има шанс да се развива на висока скорост в ЕС, ако направи определени реформи.

По неговите думи вече са започнати разговори с парламентарната група на ПП-ДБ: "Очакваме впоследствие да се видим и вече сме отправили покани към  другите групи от мнозинството – ГЕРБ и ДПС", посочва той и изразява надежда, че в периода преди осъществяването на ротацията нашите мерки да залегнат в програмата на правителството за следващите девет месеца.

Според него това са консенсусни мерки, които са важни не само за икономическото развитие на страната, но не само за него.

"Не съм прекален оптимист", казва той и твърди, че "и в момента растем по-бързо от средното за Европа“. Което според него е нормално, защото тръгваме от "много по-ниска  база“.

“Това, което трябва да направим в определени сектори, тъй като виждаме, че кризата в Западна Европа вече настига България. Имаме криза в енергетиката, където през януари се превърнахме в нетен вносител на електроенергия и то с размери, невиждани от десетилетия. Очевидно февруари ще бъде същата тенденция“, посочва той.

В интервюто казва също, че имаме криза и в транспорта заради намалените стопански взаимоотношения в Европа. "Имаме криза, включително ва Ай Ти сектора, тъй като и там текат процеси на уволнения и съкращаване на работна ръка“.

Подчертава, че това, което е важно за България е да се изгради “една икономика на по-пазарна основа и то точно в кризисните сектори“.

Панев посочва като пример енергетиката и изграждането на новите ядрени, което по думите му “не е особено пазарен подход“. “Изчисленията при най-добрият сценарий са, че цената от новите блокове ще бъде по-висока, отколкото е пазарната цена на електроенергията в момента“.

Според него на първо място трябва да се инвестира в инфраструктура, което не означава само пътища и жп линии, а означава и енергийна инфраструктура, която да може да поема товара на много малки производители. Изграждането на финансовата инфраструктура също е  изключително важно според Панев, тъй като "няма развита държава без развит фондов пазар". 

По думите му "в момента българите имат огромен проблем, тъй като възможностите им за инвестиции са само банкови депозити с нула процента лихва и в недвижими имоти“.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

Илина Мутафчиева, депутат от ПП-ДБ, също обясни целите на новосформирания клуб в сферата на образованието.

“С колегите, които учредихме този клуб имаме едно ясно послание е то е, че за нас образованието, социалната политика и икономиката са взаимно свързани. Конкретно в образованието на мен и на моите колеги много ин се иска най-накрая да стигне дотам да измерваме качество, натрупани промени, компетенции, които децата развиват и това не е нещо невъзможно“, посочва тя в ефира на “Нашият ден“.

По нейните думи много страни по света измерват не просто количество, “преминал си от един клас в друг“, а по какъв начин е осигурено качеството. “За да се случи това, ще трябва да се постараем и да подкрепим хората в образованието“, казва тя.

“Чуват се много критики към учителите и към директорите. Но всички можем да признаем, че те освен това да обучават нашите деца, имат и много други вменени функции. Затова понякога изпадаме и в безизходицата, в която се намираме“, казва още Мутафчиева.

Според нея и в образованието, и в социалната сфера, ще трябва да започне да се говори за подкрепа, дори чисто психологически.  Тя отбелязва факта, че хората в образованието работят с много бързи обороти и много странни казуси, които “на нас ни изглежда, че не се случват в България, защото те се сблъскват всекидневно – било с насилие в семейството, било с деца, отглеждани само от бабите и дядовците си. Това са неща, които учителите запълват като дупки“. 

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
IV издание на Градски фестивал на семената

Градски фестивал на семената

На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..

публикувано на 09.04.25 в 17:39

Анестезиологът проф. Темелков: Не бързайте със заключенията за трагедията в Пловдив

В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..

обновено на 09.04.25 в 12:48
Цветеслава Гълъбова

Преместване и ремонт: достатъчни ли са козметичните промени в психиатрията?

Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..

обновено на 09.04.25 в 12:03

Вместо ножици, дайте на младите хора криле

Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..

обновено на 09.04.25 в 11:14
Йоана Цонева, Нейко Нейков, Красимир Ранков

Тайните на добрия сън – какво казва науката

Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня?  Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..

публикувано на 09.04.25 в 10:05