Сряда, 8 май

Избрано от програмата

от 0.15 до 0.30 часа
Радиоколекция
"Монолози" от Кръстьо Кръстев

от 0.30 до 2.00 часа
Среднощен радиоекспрес
водещ: Зоя Димитрова

от 2.00 до 3.00 часа
Музиката, която обичам – Джаз концерт
водещ: Людмил Фотев
В сряда представяме в развитие контекстуални плейлисти в  различни стилове, обединени в началото от идеята за приказните сюжети за малки и пораснали. Сред интересните имена – Ася Валчич с Клаус Пайер, Шай Маестро, Омар Соса, Ал ди Меола, Нюен Ли и Бил Фризел.

от 3.00 до 5.00 часа
Еврокласик ноктюрно
Записи от международния музикален радиообмен

от 5.00 до 5.30 часа
Музика на народите
Автентичен фолклор, включително алпийски, от различни райони на Австрия.

от 5.30 до 6.00 часа
Българска народна музика
Изпълнения на Димитър Лавчев, Радостина Кънева, Кайчо Каменов и други.

от 6.07 до 6.50 часа
Музика за събуждане
Концерт

от 6.50 до 7.00 часа
Ранобудно петленце
"Яйцето", френска приказка

от 7.20 до 8.00 часа
Детското.БНР
"Вълкът и седемте козлета" – 1 част
автор на текста: Димитър Димитров

от 8.06 до 11.00 часа
Нашият ден
водещ: Люба Константинова
• Епизоди от живота: За вдъхновението в доброволчеството: Катя Кутянова,  един от носителите на наградите на "Times Heroes" за принос в развитието на доброволческата култура в България.
• Темите на деня: на една майка, участник в битката за място в детска градина - разговор с Габриела Маркова.
• Темата на деня: Дърветата, които си отиват: защо граждани от български населени места подават сигнали за изсичане? Александър Дунчев, природозащитник, лесовъд и бивш директор на Изпълнителната агенция по горите.
• Разговорът: за ценностните грешки, които избирателите не трябва да допускат - заедно със социолога Мила Минева ще превърнем политическата сцена в територия на противопоставянето между добро и зло, истина и лъжа, допустимо и недопустимо, справедливо и несправедливо.
• Евранет плюс: Подкаст от поредицата "Какво може Европа"

от 10.00 до 11.00 часа
Lege Artis
водещ: Александър Райчев
• Здравен бюлетин.
• Редки белодробни заболявания – какви са предизвикателствата. С участието на: д-р Любомир Димитров - детски кардиолог в НКБ, проф. Диана Петкова - председател на УС на Българското дружество по белодробни болести, Наталия Маева, председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония.

от 11.00 до 12.00 часа
Песните от конкурса "Пролет 2024"

от 12.20 до 14.00 часа
Артефир
водеща: Невена Праматарова
• "Отблизо": в очакване на най-голямото събитие за независимата сцена в България - IETM 2024 в София. Разговор с Веселин Димов, директор на РЦСИ "Топлоцентрала" и член на борда на IETM за програмата на събитието и възможностите за създаване на нови контакти между изпълнителите от България и представителите на световната общност на изпълнителските изкуства.
• 15-о издание на Международния фестивал на анимационния филм "Златен кукер" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Разговор с художниците-аниматори Надежда Славова, директор на фестивала и Димитър Димитров – Анимитер.
• Театрални награди "Аскеер" 2024. Номинации в категория "Съвременна българска драматургия". Коментар на проф. Камелия Николова, председател на Комисията по номинирането.
• Трето издание на Фестивала на светлините Lunar в София. Разговор с Марин Петков, основател на фестивала.
• "Красивите лица на плаката": жените и Международното триенале на сценичния плакат представят две изложби в Българския културен институт в Прага и Общинската художествена галерия на Карлово.

от 14.00 до 15.00 часа
Класично и романтично – Музикални легенди

от 15.10 до 16.30 часа
"1001 защо – Ефир знание": Премълчаната история
водещ: Бойко Ламбовски
Мистификациите – литературно-историческа неизбежност
В деня на капитулацията на Германия (но 7, 8 или 9-ти май?) говорим за условността на историческото знание. 150 години след издаването на първия том на "Веда Словена" от Веркович, на рождения ден на Ромен Гари, спечелил с мистификация два пъти "Гонкур" с псевдонима Емил Ажар, анализираме с професор Магдалена Костова-Панайотова и доцент Мария Калинова от СУ "Св. Климент Охридски" що е литературна, но и историческа мистификация. Включва се и Кирил Кадийски, божем открил и превел поема от Блез Сандрар из букинистичните кьошета на Париж.  

от 16.30 до 17.00 часа
"1001 защо – Ефир знание": Радиоенциклопедия
водещ: Мария Стоева
Енциклопедия на въображаемите същества
Епизод 2: "Хибриди и причудливи създания"
Цикълът разказва за любопитни въображаеми същества, които се срещат в митологиите и фолклора на Япония, Китай, Европа и България. Разглеждаме и литературни образи на странни същества, за които пишат античните автори. Те имат различни измерения и интерпретации и продължават да населяват всевъзможни фантастични светове. Дали хората ги пренасят в своята реалност и имат ли място в нея фантастичните котки, лисици, дракони, вещици, кентаври, русалки и други хибриди?
Епизод две е със заглавие: "Хибриди и причудливи създания" и се спира на някои примери за хибридност в митологията – в Китай и Япония, както и в гръко-римската традиция. Научаваме за еднорога цилин, мантикората, японските тенгу (полу-птица, полу-човек) и земноводното създание каппа с коруба на костенурка, както и за някои форми на хибридност между животно и огън – от японския фолклор. Споменаваме леонтофора – лъвоубиеца, който е измислен от древните само по теоретични причини – за да има лъвът естествен враг. Причудливите същества са свързани с определена топография и това е една от линиите на разказа ни. Говорим и за онези създания, които в Античността за били възприемани не като митологични същества, а по-скоро като човешки раси и се смятало, че живеят в Африка или Индия – такива са скиаподите (хора с един-единствен крак, с който си пазят сянка) или безглавите, които имат аналог и на Изток, в Китай. Накрая споменаваме и едно "механично" същество, измислено от Ешер, за да компенсира липсата на колело като форма на придвижване в природата. Събеседници са ни японистите Братислав Иванов и доц. Дарин Тенев, китаистката д-р Теодора Куцарова и Жан-Марк Мандозио, специалист по неолатинска литература и история на науките и преподавател във Практическото училище по висши науки в Париж.

от 17.00 до 18.00 часа
Какво се случва
водещ: Яна Пункина
Бунтът като шепот, политиката като поезия
Кураторите Галина Димитрова-Димова и Ариел Райхман събират в изложба творбите на 11 съвременни артисти от 8 държави. Обединява ги подходът, с който изразяват личното си усещане за несправедливост. Според кураторите "... в тази изложба художниците го правят не с "мегафон", а с метафора", с шепот.
Може ли промените да се случват тайно и с шепот, през поезията и емпатията, разказва кураторката Галина Димитрова-Димова.

от 18.30 до 19.30 часа
Жива вода – Музикален атлас
водещ: Пламен Георгиев
Предаването представя чудесни, колоритни фолклорни, уърлд и латино-джаз изпълнители и формации от слънчева Колумбия. Сред тях – темпераментният Джими Са, който е от тихоокеанския бряг, "Оркеста Ла 33 (трейнте и трес)" от столицата Богота, "Еренсия де Тимбики" -  с чиято салса и използваните фолклорни мелодии сме отново на западния бряг, прекрасния латинопроект "Ла Мамбанегра", събрал музиканти от различни райони на страната, "Лос 50 (синкуента) де Хоселито" – в стила на колумбийските Анди, и "Групо Баия трио" с мекия тембър на маримба.

от 19.30 до 21.30 часа
Контемпо
водещ: Петя Габрова
Разглеждаме произведения от различни точки на света. Започвайки със Северна Америка с Чарлз Айвс и Южна Америка с Алберто Джинастера до България с Иван Спасов с родни композитори през май и Корея с композитора за месеца Исанг Юн.

от 21.30 до 23.00 часа
Аларма
водещ: Милена Воденичарова
• От 9 до 12 май в София Тех Парк ще се проведе XIV Софийски фестивал на науката. За програмата, лекторите, гостите и съпътстващите събития разговаряме с Любов Костова от фондация "Красива наука", организатор на фестивала и доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физическия факултет.
• А сега внимавайте

от 23.00 до 24.00 часа
Музика преди полунощ – Джаз плюс
водещ: Людмил Фотев
Слагаме многоточие с последния (засега) епизод от сагата за Кийт Джарет навръх рождения му ден. Парчето е любимо на всички нощни джаз-водещи, и не само на тях и затова предлагаме още няколко версии на "Около полунощ" с общ деноминатор, напусналия ни през пролетта на 2020 саксофонист Лий Кониц с три различни формации от 1981, 1982 и 1997.
Финалът е с дуото на норвежкия тромпетист Арве Хенриксен с холандския пианист Хармен Фраанье.