Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

30 години "За думите"

Българският е първият книжовен славянски език

Фрагмент от Енинския апостол от ХІ в., един от най-старите запазени старобългарски паметници
Снимка: Wikipedia

Някъде между самодоволното убеждение, че целокупното човечество знае и се прекланя пред ролята на България в световната цивилизация и болезненото себеунижаване и себеотричане стои познаването и реалната представа за мястото ни в мозайката на европейската култура. За това познание, осъзната любов към родното и признателност към стореното от светлите личности в културата и духовността ни предаването "За думите" работи със смирение и последователност вече три десетилетия.

Тъкмо с идеята, че истината трябва да се знае и да се отстоява на 31 май 1995 г. две млади сътруднички в Кирило-Методиевския научен център при БАН, днес професорите Лора Тасева и Мария Йовчева, ни припомниха историята за "откриването" от европейската славистика на съвременния български език и на неоспоримата му връзка с езика на първите славянски книги и писмената, създадени от светите Кирил и Методий и учениците им. Струва си да  чуем отново тази история.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вели Чаушев: Понякога добрата дума храни човека

Само няколко месеца след дебюта на предаването, в началото на 1995 г. в едно от изданията, отредени за така наречените ни "специални" гости, т.е. изявени, обичани, доказали се в попрището си хора на словото и духа, гостува актьорът Вели Чаушев. Той беше чест участник в предавания на програмата, освен това беше лично изкушен от словото като автор на..

публикувано на 07.06.24 в 15:36

Проф. Кирил Топалов: "Възрожденски труд" би трябвало да означава позитивна енергия, подем на духа

За какво се говори във и около Националната библиотека, с какво ново значение се сдоби думата "библиотека" в преходните времена, защо Възраждането и възрожденският дух се споменават, когато се окаже, че нещо трябва да се свърши без пари?… На тези въпроси отговори известният писател и обичан преподавател по българска възрожденска литература, от..

публикувано на 31.05.24 в 14:41

"Ние, българите" и "те, политиците" – Петър Горанов, философ

Навярно ви прави впечатление, че, особено когато изказваме огорчение, възмущение, критика и т.н., ние предпочитаме да говорим в множествено число, т.е. вместо местоименията "аз" и "той", "тя", "то", използваме "ние" и "те" – "ние българите", "те политиците, министрите народните представители, лекарите, учителите" и т.н. И това съвсем не е тясно..

публикувано на 15.05.24 в 10:45

Ясен Антов: Като не си знаем българския език добре, ние го заместваме с първото клише, което ни идва отвън

Някои от дългогодишните ни слушатели сигурно помнят характерния глас на писателя Ясен Антов, който често звучеше по програма "Христо Ботев" обикновено с неговите сладкодумни разкази за пътешествия и природни красоти или с хумористични миниатюри. Когато го поканих да се включи в предаването, което тогава се наричаше "Какво се крие зад думите",..

публикувано на 09.05.24 в 09:04

Свети, свети, свети… 40 мъченици

За съжаление, но е факт, че с годините виждаме не един и два случая на неправилни употреби и форми, които обаче по някакви причини влизат в масово обращение и стават част от нормата. Нещо такова наблюдавахме със странното и ненужно удвояване на прилагателното „свети“, когато се отнася за повече от един светец. Днес го виждаме изписано дори..

публикувано на 01.05.24 в 14:52