За думите

вторник, от 15.10 до 16.30 часа

Предаването търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика. Намира го като говори за езика ни пристрастно, но не патетично, популярно, но не популистки, познавателно, но не назидателно. „За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика/езиците, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме.
Гости и „съавтори“ на предаването са най-добрите езиковеди от Института за български език при БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и другите университети в страната, изявени български творци, учители, студенти, ученици и слушатели.
Награда „Сирак Скитник“ през 2014 година. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо и българския език и реч.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Зорка Мирчева
Връзка с екипа: тел. 02 987 50 36 и zadumite@bnr.bg

Публикации

За експериментите и хората

Точно на 10 ноември 1997 г. в поредицата, която първоначално се наричаше „Какво се крие зад думите“, излъчихме един разговор, който спокойно можем да водим и днес. Става въпрос за разминаването между смисъла и значенията на една и съща дума, когато е..

публикувано на 29.02.24 в 10:17

Подготвя се осмото издание на Международния конкурс по четене за ученици от първи и втори клас в чужбина

Вече има записали се за участие български неделни училища. Срокът за това е до 30 април, до 30 май пък трябва да се изпратят и имената на учениците, които ще представят своите училища. Тази година домакин на конкурса е Българското неделно училище "Буквар" в..

публикувано на 27.02.24 в 11:50

"Змейска" топонимия по българските земи

Планетарното честване на китайския зелен дървен дракон някак си ни подсеща за нашите местни приказни чудовища, забравени в старите ни детски книжки. Змейове, лами и хали се спотайват дребни и безобидни за облъчените ни от крещящи образи и звуци сетива...

публикувано на 26.02.24 в 12:57

Валери Петров: Човекът това е езикът му

Преди три десетилетия, още в първите месеци живот на поредицата "За думите", окрилени от дързостта на начинаещите, се обърнахме към едни от най-талантливите и обичани български творци и обаятелни обществени фигури с въпроси за българския език, процесите..

публикувано на 22.02.24 в 09:31
Св. Кирил и св. Методий – стенопис (1849 г.), Захарий Зограф,
Преображенски манастир

Интерактивна карта показва местата на паметта за св. Кирил и Методий

Картата е част от продукцията на учените от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките в последователните им усилия да направят видими за широката публика изследванията и постиженията в изучаването на огромното като..

публикувано на 20.02.24 в 11:42

Майсторене и математика в споделената работилница МИНТИ

В ранните ученически спомени на по-зрелите поколения непременно присъства и кабинетът по трудово обучение или по-късно труд и техника, в който без особен ентусиазъм дялкахме бъркалки за сладко, ковяхме свещници, упражнявахме бод зад игла, бродирахме..

публикувано на 19.02.24 в 08:20

Проф. Мари Врина-Николов за срещата си с българския език в запис от 26 юли 1995 г.

Мари Врина е изтъкната изследователка на българския език, литература и култура и утвърдена преводачка от български език във Франция. Безспорни са заслугите ѝ за популяризиране на българската литература и език. Била е преподавателка в Софийския..

публикувано на 15.02.24 в 09:30
Сливенската чаршия

Опитвали ли сте мерсин, а гаруса?

Нищо чудно дори не сте чували тези думи, особено ако не живеете близо до морето. И аз не ги бях срещала преди за тях и най-вече за това, което назовават, да разкаже нашата мила сладкодумна слушателка Екатерина Владева от Средец, родена в Сливен. Госпожа..

публикувано на 15.02.24 в 08:05
Богомил Алексиев, Ваня Моллова и Венета Гаврилова

Как говори радиото днес

Този въпрос зададох преди 10 години на двама от ветераните говорители в БНР – Ваня Моллова и Богомил Алексиев. Навярно младите ни слушатели трудно ще си представят, че преди няколко десетилетия по единственото радио звучаха гласовете не на..

публикувано на 14.02.24 в 17:05

Тази страна не е моята страна

30-годишният ни разговор за думите си има начало и точна рождена дата и час – 6.30 ч. на 2 ноември 1994 г., когато в ефира на програма "Христо Ботев" прозвуча първото предаване от поредицата, която тогава се наричаше "Какво се крие зад думите". Като..

публикувано на 14.02.24 в 16:15