В селата Чупрене, Салаш, Кричим, Стакевци и Полазница, намиращи се в Северозападна България, в близост до прочулия се с живописните си скални образувания град Белоградчик, живеят интересни и неподправени хора. Наричат себе си „турлаци”.
„Всички чупренки до една сме хубавици. По модата се „носим”, а боядисаме ли си косите, изрисуваме ли си веждите, сложим ли гривни на ръцете и обиците на ушите, с нас не можеш да говориш!”
С тези думи ме посрещат жените от фолклорната група в белоградчишкото село Чупрене. Говорът им е близък до този на западните ни съседи сърбите, заради близостта на границата между двете ни страни и заради естествената връзка, която имат в обичаите и в начина си на живот. Турлаците! Всъщност, това е етнографска група, наброяваща около 20 хиляди души. Имат свои събратя и отвъд границата ни със Сърбия по поречието на река Тимок. В първия си тълковен речник, писан в периода 1895-1904 г., българският езиковед и фолклорист Найден Геров определя турлаците като диви и необуздани българи балканджии. Самите те твърдят, че са буден, свободолюбив и непокорен народ и общо взето – луди глави. Често те са изобразявани със запасани на кръста ножове и пищови, с черен овчи калпак на главата и бели дрехи с червен пояс на кръста. До Освобождението на България през 1878 г. дори свещениците им носели бели дрехи, а за техния духовен сан говорели само дългите им бради и коси. Оттук идва и другото име на турлака – белодрешковец. И днес хората в селата около Белоградчик „превключват” отвреме-навреме на „турлашки”. Образен и цветист, говорът им звучи странно. Такава е и най-характерната поговорка на турлаците: "Када кум прасе и ти вречу". Ще ни я разтълкува Венеция Рангеловска от читалището в село Чупрене.
„Всеки кум много обещава – казва тя. – Когато обаче ти подарява прасе, ти трябва да имаш готов чувал, за да го грабнеш веднага. Защото после може и да бъде късно – кумът ще размисли и едва ли ще си изпълни обещанието. Т.е. поговорката ни "Када кум прасе и ти вречу" означава, че когато в живота нещо ти се дава, ти трябва да имаш готовност да го вземеш, че после може и да съжаляваш”.
Както разбираме от думите на Венеция Рангеловска, турлаците са практични и оправни хора. И не само това.
„Турлаците са весели, работливи и гостоприемни – продължава тя. – Характерното за турлака е, че той винаги посреща гостите си с ракия и невероятно вкусна баница със сирене”.
Записите на фолклористите свидетелстват и за това, че тръгне ли да се жени, турлакинята става доста претенциозна и амбициозна. „Гледа свенливо, но погледът й все бяга и се стрелка към мъжките беневреци /панталони/”. Застане ли ерген пред момата, опъва силно горните гащи, та да го харесат. Колкото по-широки са беневреците му, толкова по-голям мъж е турлакът.
„Габровец ли е, той е балканджия и е шегажия, но дори и в шегата той е сметкаджия – обяснява Венеция Рангеловска в типичния за турлаците местен говор. – За шопа знаем – всичко той може, но като каже „няма”, няма ще остане, та ако ще чудо да стане. Сега всички ще попитате: „Що е то турлак?” Като габровеца той е балканджия и шегаджия, но пък не е сметкаджия. А по работливост и инат е на шопа брат”.
Откъдето и да го погледнем, турлакът е странен човек. Чудат е не само езикът му, самобитни са и обичаите, вярванията, суеверията му. Така например, турлакът твърди, че се кръсти не толкова пред Бога, колкото пред зверове, треви, растения. Затова турлаците си имат и Мечкин ден, и Мишин ден, и Вълчи ден, и всякакви змейови празници. Дойде ли празник обаче, турлаците са на хорото – играят и пеят.
Хората в белоградчишкото село Чупрене и до днес поддържат жив турлашкия бит и фолклор. А всяка година през юни правят своя събор на турлаците, на който можете да научите цялата им история. Ако решите да отидете при турлаците в Чупрене, задължително поискайте да ви направят поне една от традиционните си гозби.
„Баницата ни със сирене е на първо място – обяснява Венеция Рангеловска. – Много се харесва и нашият „Бел муж” – ястие, което се използва предимно за мезе и се приготвя от несолено прясно сирене и брашно. Наподобява леко вкуса на кашкавала. Друго характерно ястие е „Оцът” – своеобразна салата, която се приготвя от суха чушка, краставици, копър, пресен чесън, вода и оцет. Жените ни обичат да гощават и с пълнени чушки с боб или с „Дзипка” – ястие от сухи чушки, праз лук, фасул и брашно. Да ви е сладко!”
Министърът на туризма Мирослав Боршош, Ханс Хорник – председател на Научния комитет в Европейската асоциация на историческите термални градове (EHTTA) и съветник в град Баден и кметът на Хисаря Ива Вълчева обсъдиха в София възможностите за..
Старият Несебър на полуострова запазва статута си непроменен за следващите поне 2 години. Но държавата ще трябва да изпълни редица препоръки, каза пред БТА Ангел Митков, аташе на българското посолство в Париж за ЮНЕСКО. За Несебър и..
Курортният комплекс Мальовица ще бъде домакин на второто издание на Националния туристически фестивал, който ще се състои от днес до неделя, информира БТА. Участниците ще могат да се включат в организирани походи по емблематични рилски маршрути, да..
На 11 юли в град Самоков бе открито юбилейното десето издание на Фестивала на малината , който продължава и в съботния ден, 12 юли. Събитието се..
По време на спасителни разкопки в западния некропол на античния град Хераклея Синтика край село Рупите археолозите се натъкнаха на уникална находка:..