„Сезонът” на змейовете – поверия и песни

публикувано на 10.05.12 в 10:45

Един от най-разпространените сюжети за змея в народната митология е за любовта му към хубава девойка – любов, от която тя не може да се освободи.

Снимка: Архив

"Вятърът вее"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Змей Злата залюби"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В българската народна култура има един много популярен „герой” – змеят. Според фолклорните вярвания змейовете се явяват и развихрят в човешкия свят през пролетта и лятото. Те предизвикват сушите, поройните дъждове, гръмотевичните бури и дори имат власт над плодородието и хората.

Антична тракийска сребърна апликация на жена, яздеща воден змей

Образът на змея идва от славянската митология. Разпространен е и сред руси, украинци, белоруси, чехи, сърби и хървати. В българската народна култура откриваме впечатляващо разнообразие в представите за змея. Според едни поверия, в змей се превръща шаран или смок, доживял 40-годишна възраст. Затова змеят има опашка като риба или змия. Тялото му е покрито със златни люспи и има златни крила. Според друго вярване, всички змейове и змеици се родили след една случка. Едно време, когато месечината ходела по земята, една жена я взела и я увила в неизпраните пелени на детето си, а според друга версия жената убила Луната с иглата си, докато бродирала на гергеф. Разсърдила се Луната, вдигнала се високо в небето и проклела жената всичките й деца да се превърнат в змейове и змеици. Те живеели сред хората – изяждали ги или се женели за тях. И това продължило, докато Св. Георги не убил майката, а Св. Тодор – змейовете и змеиците.

Но това всъщност не е краят. Митичните животни продължават да се явяват на земята в различни образи. Според една представа змеят има глава на орел или на кокошка. Според друга, от кръста нагоре е красив момък, а от кръста надолу – смок. Небесната дъга също се възприема понякога като змей, който пие вода от морето и щом се напие достатъчно, започва да вали дъжд. А когато два змея се сбият, предизвикват гръмотевичните бури и поройните дъждове. Змей може да причини също слънчево или лунно затъмнение, ако погълне небесните светила. Падащата звезда също се тълкува като огнен змей, прелитащ в небето.

Древнобългарски каменен релеф на огнедишащ змей

Народното вярване е, че змейовете живеят във високопланински пещери, където пазят ветровете и дъждовете. А напролет слизат към по-ниските райони, изкъпват се в реките и си сменят люспите. След това прелитат над селата и кацат в клоните на старите дървета или живеят в нивите. Има приказка как змеица слиза от планината в образа на мечка при овчаря, в когото се е влюбила и го отвлича в своята бърлога. Но по-разпространен е сюжетът за змей, който се влюбил в селско момиче и го отвлича за своя невеста направо от празничното хоро или от люлките на Великден или Гергьовден. Разказва се, че змеят може да се появи в образа на огън, въглен, пауново перо, златен наниз, вихрушка. Ако някоя девойка намери и вземе такъв наниз, въглен или перо, змеят се влюбва в нея и тя трудно вече може да се освободи от него. Понякога змеят в образа на красив ерген се хваща на хорото, но може да остане там само до обяд, защото след това отново му пораства опашката.

Змеят обаче се страхувал от „змейови билки разделни” – тинтява, комунига, чемерика, твърди народното поверие. Затова през „сезона” на змейовете девойките носят в себе си венци и китки от тези билки. А ако змеят е дошъл в селото, за да погълне местните извори и реки, и настъпва суша, селските мъже устройват мистично обредно гонене на змея от нивите. В други случаи обаче се вярва, че той пази нивите от нападенията на други змейове и лами, които искат да откраднат плодородието. За да си осигурят неговата закрила, селянките му месят специални обредни хлебчета, намазани с мед, които оставят под змейчовото дърво. Още в апокрифни текстове от 15-16-ти век се споменават змейовете като господари на специални медни хармани. И така през вековете селяните „съжителстват” през пролетта и лятото с тези митични създания, които едновременно будят страх и магическо привличане.

По публикацията работи: Румяна Панайотова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!