Наздраве, Балканите!… или да опиташ 150 ракии за 3 дни

Ракията е не само традиционна напитка за балканския човек, но и изпитано лекарство, всекидневна психотерапия и чест повод за национална гордост. В това се убедиха гостите на първото издание на Балканския ракиен фестивал, който се проведе от 24 до 26 октомври в НДК. Събитието не спада в категорията „слаба ракия”, защото посетителите се насладиха на над 150 плодови и анасонови отлежали дестилати. За експертите в областта бяха организирани майсторски класове, а за високия градус на настроението през втория ден от фестивала се погрижи и Берковската духова музика.

Какво представлява ракията? Тя е високоградусова напитка, приготвяна чрез дестилация от ферментирали плодове. За тънкостите при производството на еликсира разказва Стоян Василев – търговски представител на четири винарски изби от Североизточна България:

„За ракията можем да кажем, че е високоалкохолна напитка, която от древни времена се произвежда на Балканския полуостров. Стандартът при промишлено произведените ракии е 40º, докато при домашните градусите могат да достигнат 60º. Българинът смята ракията под 35º градуса за пренебрежително слаба, наричайки я шеговито „парцуца” или „джибровица”. По-силната ракия определя като „скоросмъртница”. Народът казва, че който не е пил „скоросмъртница”, не е живял. А пък който много пие, той дълго няма да живее. По принцип в България голяма част от ракиите се произвеждат в домашни условия, като почти всеки на село си има казан. Използва се основно грозде, но и други плодове – като сливи, ябълки, дюли, череши, кайсии. Казаните най-често са медни, като преди употреба може да се намажат отвътре с мед. В началото се слага самият плод, може да се добави и малко захар, при което започва една бурна ферментация, която продължава от една до три седмици. След края на този процес се изчакват още една-две седмици, за да се превари на ракия. След като започне да тече, трябва да се изхвърли първият половин-един литър ракия, защото е с голямо присъствие на метилов алкохол, който е вреден за здравето. Ракията не може веднага да се пие, а трябва да отлежи известно време. Отлежаването може да стане в дъбови или черничеви бъчви, от което тя добива специфичен вкус, а за повече цвят може да се добави синя слива, орех или билки”.

Сидония приготвя плодово сорбе с узо и азот

За професионалния готвач Сидония Радева ракията заема основно място на трапезата на българина, но се използва по-малко в самото готварство:

„Българинът определено консумира ракия в началото на ястията, като аперитив с различни мезета: салати, туршии, лютеници, а при мъжките компании задължително печени меса. Много рядко може да се види българин, който приключва вечерята си с ракия. Докато в моя ресторант почти всички чуждестранни гости завършват с ракия, която се оказва един перфектен дижестив. С ракия може да сготвите абсолютно всичко. Например към боба добавете една лъжица и ще видите как много по-бързо ще се свари. Ако правите телешко варено, сложете една лъжица ракия – ще направи месото доста по-крехко. Ако имате готово месо и искате да впечатлите вашите гости, нагрейте около 30 мг ракия, излейте я върху месото и я запалете на масата. Това е т.нар. фламбиране, което прибавя по-интензивен вкус на месото”.

Бурчак Десомбре и турска ракъ

Специално за първото издание на Балканския фестивал на ракията от Турция пристигна г-жа Бурчак Десомбре, сертифициран сомелиер от The Court of Master Sommeliers. Ето какво разказа тя за особеностите при производството и консумацията на турската ракия:

„Ракъ е преди всичко алкохол, направен от грозде или стафиди, които ферментират и се дестилират. При тяхната втора дестилация се добавя анасон от вида пимпинела. Най-често ракъ е с 45º и се консумира с добавяне на вода към нея, като допълнително се сервира и още една чаша вода. На Фестивала опитах различни плодови ракии и за първи път научих, че ракия може да се прави и без анасон. Останах силно впечатлена, защото за нас той е задължителна съставка. При нас в Турция ракъ се пие на големи маси с различни мезета като салати, сирена, бяла леблебия, диня, пъпеш, и най-често под звуците на традиционна музика. Ние имаме много шеги и изрази, свързани с ракията, като например „Искам да съм като рибка в бутилка ракъ”, „Не сме в джамия, дайте да пием”. Когато имаме проблем, често казваме „Нека се обърнем за съвет към по-стария, по-големия”, което е алюзия за бутилката с ракъ. Обаждайки се на стар приятел, казваме „Нека се срещнем на ракъ-мезе”, което предполага една десетчасова среща с ядене и пиене”.

Макар и неразделна част от традиционната трапеза, барманите на Балканите се опитват да включат ракията в модерния нощен живот. Все по-често в барове и дискотеки може да се опитат интерпретации на известни коктейли като „Mohito”, „Sex on the beach”, „Tequilla sunrise”, трансформирани в „Rakito”, „Raki on the beach” и „Rakia sunset”. За предстоящите студени зимни вечери ви препоръчваме една рецепта за греяна ракия от Гърция, наречена „ракόмело”. Загрявате 150-200 мг ракия, добавяте 2-3 лъжици мед, две цели семена от кардамон и пръчица канела. Консумира се с добри приятели на сладки приказки. Наздраве!

Споделете

Наздраве, Балканите!… или да опиташ 150 ракии за 3 дни

Още от категорията

В русенския Екомузей възхваляват прилепите и развенчават някои легенди за тях

“Трамвай 83” става поредната столична атракция за туристите

Новата седмица започва със слънце и вятър

Кино за всички възрасти на фестивала "Златен ритон" 2024

Пловдивският Природонаучен музей е домакин на "Леден фестивал"

Очакват се нови валежи от дъжд и сняг

Българско Национално Радио