На 21 февруари се отбелязва Международният ден на майчиния език, вписан в  календара на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Посветен е на опазването на езиковото и културното многообразие по света и се отбелязва като празник от 2000-ата година, пряко свързан с борбата на хората в Бангладеш, които настоявали бенгалския език да бъде признат за официален.

Правото да се учи и да се говори майчин, или роден език, е едно от основните човешки права и ценност, която трябва да бъде защитавана. Затова в българското законодателство много ясно е казано, че гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския, да учат и ползват своя език. По този начин се запазва на тяхната идентичност, а също и ценностите на демократичното общество. И ако ние всеки ден говорим на родния си език в България и го приемаме за даденост, като въздуха и водата, то днес е денят, в който да проявим съпричастност към усилията на хората с чужд майчин език, за да се адаптират и интегрират в обществото ни.

Родният език остава единствената връзка с родината за Силсила Махбуб – млада жена от Афганистан, която бяга от военния конфликт и насилието, което се шири в страната й. В България идва преди 10 години с надеждата, че това няма да е последната спирка от нейното пътуване. Тук намира подслон и дори създава своя организация за подкрепа на бежанската общност в България. Днес Силсила може да каже, че се гордее с родния си език, защото той е сред редките езици, които набират популярност, особено сред академичната общност в София. И още за майчиния език и "преноса" му на чужда територия:

"Учим майчиния си език първо вкъщи, после в училище. А при нас, в Ислямска република Афганистан, има два официални езика – дари и пущу. Понеже при нас има различни етнически групи, всички имат своя диалект, но основните езици в държавата са тези два. Те се изучават в училище – азбука, правопис – разказва ни от Силсила Махбуб и поглежда към живота си в България: – Моите приятели и близки хора тук повечето са българи и аз много рядко намирам хора, с които да говоря на родния си език. Само когато се обаждам на родителите ми, тогава с тях говоря на нашия език. Но в повечето време говоря на английски или на български. Много ми липсва понякога да говоря на моя език, но ми липсва много и моята общност. Но тук има много малко афганистанци."

Винаги човек има нужда да говори на майчиния си език, защото има много думи, изрази и емоции, които свободно можем да изкажем само чрез него, и ни е изключително трудно да изразим на чужд език – "Колкото и години да живееш някъде, колкото и години да учиш чужд език, той няма да е като твоя майчин език, най-вече когато си пораснал в твоята страна и после се мъчиш да се интегрираш на друго място" – казва ни Силсила Махбуб:

"Как да се подобри това? Като се организират различни културни събития, където хората могат да се запознават, да имат време да говорят на своя език и в същото време да показват различни култури. Също може сред децата, които са от различни националности, но живеят и учат тук, ако може – в училищата да се добави и допълнителен курс на техния майчин език. Има много хора, които имат тези знания и могат да бъдат учители в такива училища. Може да се преподава само арабски, персийски или какъвто и да е език в България" – предлага Силсила Махбуб.

Но много хора не знаят за Афганистан, казва още жената и добавя, че това е една държава, в която живеят много народи. "Езикът, това е богатството на един народ и ще се радвам ако има хора, които учат и искат да познават моя език" – споделя Силсила Махбуб:

"Откакто съм в България, съм работила само с бежанци в различни организации, а в момента имам моя организация и основно се фокусираме върху културните събития, където освен чужденци и бежанци, винаги са участвали и българи. За тях също е интересно да познават култура и език, като нашите. Как се пише, как се говори в Афганистан, каква е културата, даже и каква е кухнята. Не сме имали някаква забрана да организираме наши срещи и събития, напротив – българите участват и споделят, че искат да научат персийски и арабски език. А и в Софийския университет се преподават тези езици, учи се и за културата на тези държави. Откакто знам, че в България се изучава моя роден език, и при това в университета, това ме кара да се гордея с него. Така се чувствам по-добре приета тук, тъкмо заради езика."

Снимки: личен архив