Дунавските хоризонти на България 2020

През 2011 г. Съветът на ЕС прие Стратегия за Дунавския регион с цел по-бързия му икономически напредък. Тя включва 14 държави, от тях 9 са членки на ЕС – Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, България, Румъния, Хърватия, и 5 не са: Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова, Украйна. Планът за действие е базиран на 4 стълба: свързаност на региона, опазване на околната среда, постигане на благосъстояние и укрепване на региона (например чрез сътрудничество срещу организираната престъпност). Заложени са над 400 проекта за 49 млрд. евро, от тях 150 са стартирали.

България получи позитивна оценка от ЕК за първите 2 години от старта на стратегията заради завършването на втория мост на Дунав при Видин-Калафат, старта на интерконекторната газова връзка България-Сърбия и Споразумението за обмен на данни за предотвратяването на наводнения между България и Румъния. 7 години след приемането си в Евросъюза обаче България остава най-бедната страна в него. Тук е и най-бедният регион на Европа – Северозападна България, граничещ с река Дунав. Затова е много важно Дунавската перспектива за страната да се запази и за новия програмен период на ЕС (2014-2020), който започна на 1 януари 2014 г.

Има ли Дунавски хоризонти за България 2020? За Радио България темата коментира българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Ивайло Калфин.

„Дунавската стратегия няма специално финансиране. ЕС има две макро-регионални стратегии: Балтийската и Дунавската. Това са експерименти може ли по този начин да се направи нещо повече за тези региони. За целта могат да се използват средства по различни програми с национално съфинансиране. За да се работи по Дунавската стратегия, е необходимо да участват поне 3 дунавски страни. Като понятието Дунавски басейн се разбира доста широко, включващ голям брой страни – членки и нечленки на ЕС. Те трябва да се договорят по общи проекти, свързани с развитието на р. Дунав. Според мен обаче трябва да се наложи по-голямо ограничение в обхвата. Защото например последната отсечка на метрото до летището в София, която в момента се строи, е с пари, които трябваше да се вложат за укрепване на р. Дунав. Формално това не е нарушение. В смисъл, че цялата държава влиза в Дунавския регион. Обаче това не помага особено на река Дунав и възможностите, които можем да се използваме. Според мен трябва да се въведат повече ограничения, така че средствата да отиват в близките до р. Дунав региони и да подпомагат използването на потенциала на реката. А това са едни от най-богатите региони в Германия и Австрия и от най-бедните в България и Румъния. Там обаче има огромен икономически потенциал, който може да се използва, ако му се помогне с европейско финансиране.”

Вижда ли се тази стратегия в перспективата ЕС 2020?

„Вижда се. Но отново трябва поне три страни край р. Дунав да се съберат и да започнат заедно да финансират проекти. Има няколко проекта, които са във висока степен на готовност. Единият е свързан с подобряването на навигацията по р. Дунав. Един от проблемите на Дунав са големите флуктуации (отклонения от средната величина) в нивото на реката през годината. Зимата тя не е плавателна, заради ледоход, лятото – заради ниски води. Това донякъде може да се компенсира, като се направи проходима основната част от реката, която се използва за транспорт. Това е голям проект, който носи приходи. Защото вече има стабилен транспортен ресурс. Има проекти, свързани с укрепване на брега на реката от ерозии, също важни. Сигурен съм, че можем да помислим и за други начинания, пряко свързани с Дунав във връзка с културния туризъм, екологията и въобще с бизнеса около реката. Има например един голям европроект за изграждане на велосипедна алея по цялото протежение на реката. Даже когато ходих с делегация на Европарламента до гр. Козлодуй, видях малко парченце от него и у нас. Направена е велосипедна алея по цялото протежение на българския бряг на Дунав от Козлодуй до Никопол. На нея дори има вече знаменце на ЕС. Със сигурност това е малък, символичен проект за р. Дунав. Но има и много сериозни, които биха могли да се финансират от ЕС. Доколкото знам, проектът, свързан с навигацията, е във висока степен на готовност.”

А има ли хоризонт 2020 и за България като цяло?

„Много Ви е хубав въпросът! Ние трябва да имаме хоризонт 2020 за България. Трябва да можем си представим как ще изглежда България през 2020 г. Да отделим необходимите ресурси от националния бюджет за целта и да гледаме на евробюджета като на допълнителен ресурс. Това значи да променим целия си подход към развитието на страната в момента. Сега ние нагаждаме развитието на страната според предвидените ни евросредства, така че да можем да ги усвоим изцяло. А трябва да направим обратното. Да си поставим целите и да потърсим начините как можем да ги постигнем, в т. ч. с европари. Мога да кажа каква е моята представа за България 2020, но все още не я виждам като представа и на институциите. И то стабилна представа, която да не се променя с промените в парламента. България има много неизползвани ресурси в областта на транспорта, енергетиката, инфраструктурата. Включително образованието, където можем да вземем добри примери от ЕС, като дуалната система от Германия и Австрия. И да създадем много добра школа в България за обучение на младите, които да не ходят с дипломите си безработни, а да намират реализация. Географското положение на страната предполага и много активна дейност на Балканите и в Черноморския регион. Това е нещо, което никой не може да ни вземе, стига да използваме този потенциал. Дунав – също. Т. е. въобще всякакви проекти, свързани с тези направления, ще направят страната ни по-богата.”

Споделете

Дунавските хоризонти на България 2020

Още от категорията

Започва 42-то издание на маратона на София

Времето в почивните дни – от облаци и валежи до слънчево

Три нови електрически локомотива влизат в експлоатация

Над 20 000 са българите от чужбина и фирмите в модернизираната платформа Bulgaria Wants You

Добрич събира филателисти от близо и далеч

Предложение: Да се издигне паметник на хан Аспарух в центъра на София

Българско Национално Радио