Непрестанно повтарящи се конфликти, шефът недоволства, подчинените са смазани от задачите, а работата все не върви. Ако пък смениш средата, с надежда нещата да бъдат различни, рано или късно познатата схема пак може да се повтори. В определен момент някои хора се примиряват със ситуацията, а други продължават да търсят идеалната работна среда, която ще ги мотивира да дадат всичко от себе си. В крайна сметка, след дълго търсене, има щастливци, които успяват да разчупят модела и да се реализират професионално. Останалите потъват в ролите на неразбраната жертва, на бунтаря или недооценения гений, с горчивото усещане, че животът преминава безцелно. Стараят се да изпълняват задълженията си дотолкова, че да си изработят парите за поддържане на житейския си стандарт. Има ли изход от ситуацията и от кого зависи тя да бъде променена? Мнозина мислят, че всичко зависи от шефа, от това как ще се отнася с подчинените и каква ще бъде неговата концепция за организация на работата. И донякъде имат право, защото от нея до голяма степен зависят както взаимоотношенията на работното място, така и самите резултати.
Според психолога Елена Николова, председател на Българската асоциация по транзакционен анализ, съществуват два типа организация на работния процес: „Едните все още вървят по един по-архаичен път и сякаш не обръщат внимание на груповите процеси и на това как съвременната наука гледа на организациите и на динамиката в тях. Другите имат по-модерно виждане и се стремят да изградят една добре функционираща работна среда, която следва съвременните пътища за общуване в търсене на ефективност. Затова именно те са и по-бързо развиващи се. Има връзка между това как лидерът гледа на самата организация и каква визия има за нейното развитие. Има една много интересна психологическа теория, която идва от 60-те години на миналия век, но в България навлиза едва сега. Това е теорията на транзакционния анализ, която с успех се прилага. Нейният създател Ерик Бърн наблюдава развитието на човека в определена група. Според начина, по който функционират организациите и по-големите групи, той прави анализ на груповата динамика и процеси. Интересното в неговата теория е, че има няколко неща, които влияят върху резултата и работния климат.”
Сред тях най-важни са границите, които, в зависимост от позициите, определят взаимоотношенията. Ако те не са добре определени, има вероятност да възникнат проблеми, свързани с ефективността на работата и начина, по който самата организация функционира: „Наистина става дума за ръководство, което е съобразено не само с изпълнение на работната задача, но и с хората” – пояснява Елена Николова. „Когато един лидер се интересува не само от резултата, но и от нуждите на групата – това е добрият климат. Когато хората са изслушвани и тяхното мнение се зачита от лидерите, и се вижда техният принос, това ги кара да изпитват удовлетворение от работата и да бъдат по-ефективни. Такива хора ще имат по-добри резултати от тези в предприятия, където този климат го няма. В случаите, когато нещо не върви, трябва наистина да се потърси причината и да се дадат идеи за оптимизиране. Хората, които се занимават с управление на човешките ресурси, трябва да следят кой каква нужда има и да запознаят с това лидера, за да може работата наистина да носи удовлетворение. Ние прекарваме голяма част от времето си в работа. Ако не се чувстваме удовлетворени от нея, няма да бъдем доволни и от живота си. Въпросът „Какво съм постигнал?” за много хора има отношение към постиженията в работата. А това е свързано с климата, резултатите, начина по който човек изявява себе си на работното място.”
Според Елена Николова работодателите могат да постигнат наистина добри резултати в работата, ако се доверят на специалистите, които се занимават с груповите процеси и анализират човешките взаимоотношения: „В семинарите, свързани с транзакционния анализ, една част от хората, които ги посещават, са именно специалисти по човешки ресурси или организационна психология” – казва Елена Николова. „Интересното е, че обученията дават възможност да надградят знанията в организационното поведение, трудовата психология. Има възможност за придобиване на сертификат на европейски специалист по тези въпроси. В България тази теория тепърва започва да се използва и прилага, затова хората, които се занимават с това, ще бъдат сред пионерите, които въвеждат тези иновативни методи. Така ще подобрят не само климата, но и ефективността на работата. А това е свързано с удовлетворение от живота като цяло. То означава не само добри резултати в бизнеса, но и успех в работата.”Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..