Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Камбаната ни събира и в паметта, и в бъдещето…

БНР Новини
Божидар Желев и първата камбана от колекцията му, която спасил от претопяване.
Снимка: личен архив

Камбаната е болка и радост, тя е израз на онова мило усещане към всеки красив спомен, който ни носи бабината история „за онова време”, когато светът се е събуждал с камбани, а не с аларми. Историци и днес твърдят, че в миналото хората не забравяли звука на камбаните от родното си място, без значение колко време са прекарвали далеч от дома. За мен, когато чуя думата „камбана”, се появяват образи на ръба на спомена и въображението. Първият са звънчетата от коледната шейна. Другият е свързан с ръцете на татко, които гледам, за да съм сигурна, че ме държи здраво, докато удрям по гигантските за детските ми разбирания камбани от софийския монумент „Знаме на мира”. След това – училищният звънец, който пуска децата в междучасие, а по-късно рязко прекъсва тяхната свобода, за да ги вкара отново в клас. Има още един – образът на Манол от романа на Антон Дончев „Време разделно”, който бие сребърните чанове, сбогувайки се с планината.

В България си имаме събирач на камбани. Той се казва Божидар Желев и притежава 777 камбани от 77 страни. Неговата експозиция „Камбаните на Божо” вече е представяна в София, Велико Търново и Разград. От петък ще бъде приютена в Смолян. Домакини ще бъдат Европейският информационен център „Европа Директно” и Родопският драматичен театър „Николай Хайтов”. Организаторите очакват камбаните да „събудят” гражданската активност по време на изборите за Европейски парламент.

В интервю за Радио България Божидар Желев споделя, че страстта му към камбаните има деветгодишна история, а началото е прозаично: „Случайно в едни отпадъци видях камбанки, които бяха хвърлени за претопяване. Реших, че е грехота и ги купих. И след това, една по една започнаха да се събират”, спомня си той.

Снимка„Камбанките” на нашия събирач се оказват изработени в Манчестър, Великобритания, в началото на XX век и тежат по 30 кг. Никой не знае как са попаднали в България. Те са най-тежките в колекцията. Най-леката е под един грам. Камбаните в колекцията на Божидар Желев са изработени от метал, порцелан, керамика, дърво, кристал.„От България са някъде около 120, продължава нашият колекционер. 500 са може би от Европа, от САЩ са някъде около 40, от Централна и Южна Америка – около 20, от Китай са около 15, има доста от Бирма, Тайван, Виетнам, Индонезия, Хонконг. От Русия са 20. Най-далечните страни, от които имам камбани, са Бразилия и Аржентина. Преди пътувах и съм събирал една част лично, другите са от мои приятели. Те знаят за моята страст и подаръкът от чужбина е готов.”

Божидар Желев споделя, че събира не само вещи, а история и спомени. На особена почит в колекцията е камбана, направена за сватбата на принц Чарлз и Даяна.

„Голяма или малка, от метал или крехък кристал, камбаните символизират движението, порива, търсенето, свободата и несломимостта на духа. Обичам техния звън и отекващото ехо, което вярвам, кара всички да гледаме напред с надежда и вяра“, убеден е той.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Сутрешните температури се понижават

В четвъртък  в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°.  По Черноморието градусите сутринта ще са над нулата. През деня ще е слънчево. Максималните температури ще са от 12° до 17°, в..

публикувано на 06.11.24 в 18:44

България се представя на световното туристическо изложение в Лондон WTM

В рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон, служебният министър на туризма Евтим Милошев проведе поредица ключови срещи с европейски министри на туризма. Основна тема в разговорите е била създаването на общ туристически продукт – "Бранд..

публикувано на 06.11.24 в 16:21

Най-старият конезавод в България съхранява породи, застрашени от изчезване

Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..

публикувано на 06.11.24 в 12:50