Преди години винаги познавахме кога съседът бай Васил излиза от къщи за работа, поради отчетливото почукване на инвалидното му бастунче по стълбището на кооперацията. Въпреки сериозната степен на слепота, правеше впечатление със спретнатостта и бодрата си крачка. Със семейството си живееше сравнително незабележимо, затова и ние, по-младите, когато го видехме, го поздравявахме с уважение. Бай Васил вече го няма, нашите коси побеляха, а по забързаните улици на София вече почти не може да се видят хора като бай Васил, със загубено зрение. А и да ги има, не биха устояли на стресовия ритъм на движение през последните години.

Ако се позовем на статистиката на Съюза на слепите в България, негови членове са малко над 15 хиляди души с намалено зрение от 70 до 100 процента. От тях с над 90 процента слепота, тоест с почти тотална слепота, са две трети. Сред членовете на съюза 5600 души са в икономически активна възраст между 18-64 години, но от тях в момента работят само около 640 човека, казва Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България. Те намират реализация в няколкото останали специализирани предприятия в системата на Съюза на слепите в България, както и в националните центрове за рехабилитация, където са заети около 150 души. А 400 души незрящи работят на свободния пазар – те са адвокати, съдии, научни работници, преподаватели в училищата за деца с нарушено зрение и др. Картината не е весела – безработицата и ниските доходи са главните проблеми за голямата част от тази прослойка на българското общество и ги обрича на изолация и почти мизерия. Инвалидните пенсии са малки и с тях не може да се посрещнат житейските потребности, затова всеки незрящ се стреми да си намери някаква работа, колкото и зле платена да е, посочва Долапчиев. За останалата част от хората с такива увреждания самотата между четирите стени на жилището е убийствена. Разбира се, по-младото поколение е и по-смело, добавя той.

„Безспорно у някои от тях се забелязва доста сериозна енергия, оптимизъм, стремеж и борба за изява. За моя голяма радост има млади хора, които успяват да се реализират, да получат уважението на своите работодатели и да бъдат пример за околните. Но процентът е твърде малък. Да, вярно е, те са по-адаптивни, по-креативни, по-трудно се отчайват, ако мога да кажа, по-устойчиви са на житейските несгоди. И от тази гледна точка наистина имат малко по-голям шанс. Владеят компютри, езици…”.

Преди началото на демократичните промени, в България е имало 110 предприятия за хора с увреждания, където са работили около 80 хиляди души, посочва Васил Долапчиев. Годишната продукция на тези предприятия е била за 150 млн. лв., като голяма част от нея е била износ за страните от СИВ. В момента в останалите действащи специализирани предприятия работят само 2000 човека, от които около 1000 души са инвалиди, сочи статистиката на Агенцията за хората с увреждания. Тези предприятия няма как да съществуват, ако държавата не ги подкрепи по-сериозно, казва Долапчиев. Подкрепата за тях е недостатъчна, добавя той. Те са освободени от данък върху печалбата, но производството им е малко, и това фактически е без значение.

„Второто нещо е, че на тях им са преотстъпени социалните осигуровки. Но тъй като в предприятията работят средно между 15-20 до 50 човека, фондът „Работна заплата” е нисък и от тази гледна точка отстъпеният данък е между 700-800 до 1000 лв. месечно, в зависимост от големината на предприятието и фонда. Като се има предвид, че почти всички в тези предприятия работят на минимална работна заплата, а голяма част от персонала е периодично в неплатен отпуск, фондът „Работна заплата” е твърде нисък и е ясно каква сума може да се акумулира от спестените осигуровки. Другото облекчение, ако мога да го нарека така, това е, че Агенцията за хората с увреждания управлява ресурс около два милиона лева годишно, който разпределя за социални проекти. Те касаят безопасни условия на труд, приспособления с цел прилагане труда на хората с увреждания, достъпна среда до работното място и т.н. Това са социални и бизнес проекти, чрез които се инвестира. За първите инвестицията е в размер до 40 хиляди лева за проект, а за бизнес проектите – до 80 хиляди лева за инвестиционно начинание за едно предприятие. Средства, крайно недостатъчни, за да могат тези предприятия да се развиват. Това е подкрепата от държавата.”