Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN), есетрите са най-застрашеният вид на планетата. Появили се преди 200 милиона години, тези съвременници на динозаврите са вече на изчезване. И знаем добре защо – заради толкова вкусния им и скъп хайвер, причина за свръхулов вече повече от век. Нашето Черно море е вторият по значимост естествен развъдник на есетрови риби след Каспийско море, макар популациите им да са на критичния минимум и в двата басейна. В Европа единственото подходящо за размножаване на дивите есетри място е долният участък на река Дунав между България и Румъния.

Вливащата се в Черно море река доскоро бе сред тези с най-много видове есетри в света – цели шест. Днес броят им е сведен до четири. А оределите им популации едва ли ще могат да просъществуват без „външна помощ”, смятат експертите на WWF-България, които възнамеряват да зарибят нашия участък на Дунава с около 50 хиляди малки диви есетрички.

Подготовката продължи повече от година, през което време участниците в проекта „Опазване на есетровите риби в долния участък на Дунава” проучваха есетровите местообитания и уточняваха къде се намират естествените им люпилници, т.е. любимите им места за хвърляне на хайвера и излюпване на малките. А също и как да бъдат уловени достатъчно жизнеспособни диви екземпляри, от  които да се вземе надежден размножителен материал. Една доста сложна задача, признава Иван  Христов, ръководител на програма „Води” на WWF-България.

„Въпросът е да се гарантира, че рибите за размножаване са с генетически произход от естествените популации, че не са хибриди от различни видове или пък от популации, чиито характеристики не са адаптирани към река Дунав. Освен това е важно малките да бъдат пуснати на „правилното” място и да са в добра кондиция. Някои колеги смятат, че правените в миналото подобни зарибявания не са били удачни. Рибките са пускани на плиткото, където те са лесна плячка на хищници. Или пък не са били в добра кондиция, за да защитават от враговете си. Т.е. развъждани са били в затворени пространства и затова не са били достатъчно бързи и подвижни. Един от подходите в случая е излюпените рибки да бъдат оставени в среда с хищници, които да ги гонят и те да свикнат да се движат бързо, за да могат, когато ги пуснем в реката, да са в състояние да се изплъзват на враговете си.”

От началото на май екипът на проекта разполага с първите шест уловени възрастни екземпляри от вида пъструга (Acipenser stellatus), подходящи за разплод. След като от  хайвера им бъдат отгледани малки рибки, се очаква те да бъдат пуснати в реката към края на лятото. Предполага се, че пъстругите, донори на хайвера, са от едно стадо и тяхната генетична памет ще върне малките отново в Дунава, когато дойде техният ред да се размножават. Но за това ще трябва доста да почакаме.

За спасяване на есетровите риби Румъния и България въведоха мораториум на улова им съответно през 2006 и 2008 г. в черноморските си акватории. А след това и в общия им участък от река Дунав, който изтича през 2016 г., но най-вероятно ще бъде удължен.