Наскоро Министерски съвет прие подготвяната в продължение на години стратегия за развитие на водния сектор у нас. Проблемите в тази област са огромни и твърде дълго затлачвани. Не е тайна, че загубите на вода в остарялата водопроводна мрежа у нас са 50 до 80 процента, вероятно най-високите в ЕС. Тревожна е статистиката и по отношение на отпадните води. В момента едва 66 на сто от населението в България ползва услугата отвеждане на отпадъчни води, а още по-малко – 50 на сто е делът на свързаните към пречиствателна станция за такива води. В края на 2010 г. само Румъния и Малта са били по-назад от нас в това отношение.
Набелязаната 10-годишна стратегия за решаване на тези проблеми е по необходимост амбициозна, но реализацията ѝ прилича повече на „мисия невъзможна”. Два са критичните елементи в нея – нуждата от огромни инвестиции и бавния темп, с който проектите в тази сфера се осъществяват до сега.
Необходимите инвестиции за ВиК сектора у нас надхвърлят 12.2 млрд. евро. За България сумата е огромна. Тя се равнява на една четвърт от БВП на страната. Предвидените от европейските фондове средства за водния сектор у нас са под 2 млрд. евро за целия период от 2007 до 2020 година, които впрочем засега не успяваме и да усвоим. Около 60 до 70 процента от средствата трябва да дойдат от правителството и от ценовите приходи на ВиК дружествата. Тоест, можем да очакваме драстично покачване на цената на водата.
Ако вървим със същото темпо на разходи от близо 83 млн. евро годишно за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, ще са необходими над 35 г., за да се покрият изискванията на ЕС в тази насока. Въпросът е, че договореният с ЕС преходен период от 8 години за изграждане на пречиствателни станции изтича съвсем скоро – на 31 декември 2014 г. В България трябва да бъдат изградени пречиствателни станции в 282 населени места. Досега сме пуснали в действие 11 от тях. 66 проекта се прехвърлят за изграждане през периода 2014-2020 г., а останалите са в различна степен на подготовка и реализация. Спорно е дали България ще успее да постигне ново отлагане на крайния срок. Ако това не стане всички ние ще трябва да плащаме солени санкции за неизпълнение на съответната евродиректива. И водата може да ни излезе златна.
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения континент с българския военен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Този път на борда му..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..