България преживя най-шеметната седмица през последните 25 години на прехода към демокрация. Политическата криза, стартирала точно преди година с масови протести срещу съмнителното съставяне на настоящето правителство, набра невиждана скорост след евроизборите на 25 май т.г. и прелетя тази седмица на луди обороти с риск държавата да катастрофира.

Политиката загуби логика. Институциите забуксуваха в „надцакване” на политическите сили с „оставката“ на кабинета „Орешарски”. Или по-точно с датата за предсрочните парламентарни избори, неизбежни за всички вече – управляващи, опозиция, експерти, народ. С технически хватки в НС и с прехвърляне на „топката” за отговорност от парламент към премиер и президент. С „пасове” за избори по „никое време” – през юли, когато хората си почиват или са на нивата, или към Коледа, без време за новия бюджет. С удари под кръста между подкрепящите кабинета партньори БСП и ДСП, и между управляващи и опозиция по оста „задължително гласуване” със/без референдум. С отмятане от думата през ден в разрив с държавническото поведение… в криза, и с Конституцията дори. Пълна лудница от шмекерии с най-спряганите и най-очакваните думи „оставка” и „предсрочни избори”. Оставка? Няма такава. Нали искат предсрочни избори? Премиерът Пламен Орешарски не я дава, защото мандатоносителят БСП решава, макар че уж я иска според лидера й Сергей Станишев. Коалиционният партньор ДПС я иска, но пък не решава, а се „съобразява” с мандатоносителя. Опозицията пък, с вързани ръце в НС, цака в тази луда игра с единствения коз „вот на недоверие” към кабинета – логически безсмислен за разумните люде, ако той ще си отива. Така точката на абсурда в седмицата на лудите обороти бе поставена от 5-ия такъв вот – сега заради фискалната политика. Очаквано замеряне с цифри „за” и „против”. Очаквано кабинетът не падна. Очаквано премиерът Орешарски не подаде оставка. До вторник поне, до заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента (17 юни).
На ред е последният ход – да въдвори ред в държавата държавният глава. Ако са останали държавници у нас и държавността все още нещо значи в България.