Психиатричното лечение е системата в здравеопазването с най-големи проблеми, твърдят специалистите. Не че няма и добри примери. Но като цяло, според тях, тя е „недобре организирана, недостатъчно финансирана и все още недостатъчно модернизирана като подход, като организация, като възможни, достъпни съвременни методи за лечение.” По-добро финансиране на държавните психиатрични болници, модернизация на остарелите сгради, създаване на информационна система или регистър на преминалите лечение в тях, какъвто няма – това трябва да бъдат първите стъпки от реформата, която, уви, все още не е започнала въпреки редица програмни документи. За това алармираха професионалистите.

„Без единна информационна система ние не знаем реално колко е броят на лицата, преминали през болнична психиатрична помощ, да речем през миналата година”, казва д-р Кацаров от Центъра за защита на правата на пациентите. Здравните власти знаят само общата бройка на пациентите, преминали  през стационарна (болнична) психиатрична помощ, които са около 50 хиляди годишно. Но нямат представа каква част от тях са с повторни хоспитилизации. Оттук и въпросът: колко всъщност е истинският брой на пациентите, които реално са потърсили и получили стационарна психиатрична помощ”, посочва д-р Кацаров.

От пет години д-р Цветеслава Гълъбова е директор на една от 12-те държавни психиатрични болници у нас – „Св. Иван Рилски” в град Нови Искър край София. А иначе работи там от 20 години. Проблемите на болничната психично-здравна помощ са много сериозни, казва тя.

„Само един от тях е лошата материална база на повечето психиатрични болници. Има чудесен пример, който показва, че при желание нещата може да се случат. Това е психиатричната болница в Пазарджик, която изглежда както трябва, намира се където трябва и предлага качествена психиатрична услуга на европейско ниво. За съжаление при останалите нещата не са добри. Дванадесетте държавни психиатрични болници са разкрити преди много години. Нашата – преди седемдесет години, а например болницата в Карлуково е на 110 години. Преди години такива са били концепциите за лечение на психично болните – да бъдат за дълго време изолирани, по-далече от обществото. Да, но тези концепции се промениха. В последните 30 години в Европа вече никой не лекува по този институционален модел. Но в България  той се съхрани. За съжаление нищо или почти нищо от психиатричната реформа, което беше заложено в националната политика за психично здраве 2004-2012 г. не се случи.”

Голям проблем е различното финансиране, което държавните психиатрични болници имат от останалите психично здравни структури – центровете за психично здраве”, посочва още д-р Цветеслава Гълъбова. Психиатричните болници имат определен годишен бюджет, докато центровете получават финансиране според броя на преминалите през тях пациенти. След като усвоят субсидията, която се отделя от Министерството на здравеопазването за лечение до 30 дни, центровете необосновано превеждат пациентите за лечение в една от държавните психиатрични болници, след като са ги задържали едва петнадесетина дена. Мотивът на центровете е: „Ами така реши съдът.” Но съдът решава така, защото експертът в центъра предлага така, пояснява д-р Цветеслава Гълъбова и добавя: 

„От началото на годината досега в болница „Св. Иван Рилски” по този механизъм са преведени 79 души от центровете за психично здраве. Например, сега имаме пациенти чак от град Дупница. Това се отразява най-зле на болните. За каква социализация и модернизация на психичната грижа говорим, след като болните са далече от семействата и близките си?”, посочва д-р Гълъбова. Затова, според д-р Стойчо Кацаров:

„Най-важното нещо в момента е да се преосмисли финансирането на болничната психиатрична помощ. Да се коригира съобразно спецификата на този вид заболявания. Не става въпрос за повече пари, а за по-ефективно разпределение на средствата, за да няма противоречия. Например, ако се реши че функциите на държавните психиатрични болници и на центровете за психично здраве са различни, да ги диференцират. Ако са еднакви функциите им и вършат една и съща работа, да ги финансират по един и същи начин.”

Що се отнася до социалния статус на психично болните, повечето от тях са на дъното на социалната стълбица по простата причина, че тежката психична болест започва от млада възраст. Тя рано и бързо води до инвалидизация  и поради липсата на трудов стаж тези хора стават пенсионери със социални пенсии и живеят много мизерно.