България по принцип не е особено богата на полезни изкопаеми – малко въглища, малко мед и цинк, манган, руди на черни метали, няколко мини за олово и уран, които вече дори не функционират. Е, и известни залежи от злато, благороден минерал, който доста често се среща заедно с медта и за разработването на които са дадени няколко концесии на чуждестранни компании. Но всичко това не прави страната производител от международен мащаб на ценни от икономическа гледна точка метали. И изведнъж гръмна новината, че в България са открити диаманти. Не от тези, за които се говори, че са най-добрите приятели на момичетата и жените, разбира се, а някакви миниатюрни прашинки и люспи, които на всичкото отгоре даже и не блестят, а са черни. Намира ги в Родопите преди една година професорът от Нов български университет д-р Рангел Гюров, но съобщава за това едва сега. По принцип диаманти се откриват в т. нар. кимберлитни скали, каквито в България не се срещат. Но ученият намира ценните диамантени прашинки на необичайно място – в скали еклогити в планината Родопи.
Може ли обаче да се очаква в тези образувания да се намерят и истински, каратови диаманти? Засега няма категоричен отговор, въпреки че съществуват легенди и се говори, че в миналото са били откривани и по-големи ценни камъни. Тук обаче трябва да се обърне внимание на обяснението на университетския професор, който много ясно подчертава, че всъщност истинската ценност представляват не единичните многокаратови екземпляри, които се използват за бижута, а именно диамантеният пясък, който представлява 95 процента от всички добивани в света диаманти. Той се ползва най-широко в промишлеността. Освен за резци в металообработващи промишлености, сондажно дело, диамантеният пясък се ползва и в различни космически и военни технологии, обяснява ученият. А и самата скала, в която се откриват – еклогитът, е изключително твърда и сама по себе си може да се използва за различни абразивни техники, добавя Рангел Гюров.
Все още е твърде рано да се прецени дали има икономически смисъл да се правят инвестиции в търсенето и разработването на диамантени находища в България. Засега като че ли много по-реални и добри изглеждат перспективите пред златотърсачите. Но ако изследователите продължат своите проучвания и потвърдят наличието в българските недра на заслужаващи вниманието залежи от диаманти, няма съмнение, че бизнесът няма да пропусне тази възможност и ще инвестира необходимите средства за да предизвика истинска диамантена треска.
Все повече чуждестранни студенти избират български университети и висши училища през последните години, става ясно от запитване на БТА до академичните ръководства. Завишеният интерес се дължи не само на таксите, но и на качеството на обучение и..
През настоящата година България е имала най-добрия зимен сезон, заяви на брифинг министърът на туризма Мирослав Боршош, позовавайки се на данни за първото четиримесечие, съобщи БТА. За първи път са осъществени над 2 млн. регистрации на..
Русенският университет "Ангел Кънчев" дава началото на първата в България академична колоездачна обиколка по кръгов маршрут, организирана под надслов "Русенски университет – 80 години знание и наука". Инициативата е част от честванията по повод 80..
И тази година на 21 юни светът ще има повод да се обедини и смири. Можем да го открием в Международния ден на йога – древната практика-учение, която..
Българската шопска салата си спечели място сред 24-те най-добри салати в света според нова класация, публикувана от CNN, предаде БГНЕС. Свежото и..
"Благодаря от сърце за това, което направихте за Франция и България. Вие сте наистина посланикът на Франция тук и посланикът на България във..