Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Полша през погледа на една българка

БНР Новини
Снимка: личен архив
Илияна Генев-Пухалева е доктор по съпоставително езикознание, преподавател по гръцки и български език в Силезийския университет в Катовице, Полша, автор на книги за балканската кулинария. В продължение на 10 години, между 8 и 18-годишната си възраст, Илияна е наша колега – била е в групата „Радиодеца“ на БНР. Има и 7-годишен стаж години в Народния театър„Иван Вазов“, както и 3 години в младежкото студио на Бончо Урумов в театър „Сълза и смях“. Но голямата й любов са езиците. С Илияна разговаряме за Полша и България, търсим общото и различното.

Някои исторически събития, които стоят в основата на съвременна Полша

От края на XVIII век до края на Първата световна война, за 123 години Полша отсъства от картата на Европа, губи независимостта си, като територията й е поделена на три – западната става част от Прусия, източната – от Русия и южната от Австро-Унгария. И досега тези разлики се пазят и в икономическото развитие, и в манталитета на хората. Полша става еднонационална държава след края на Втората световна война. По силата на Потсдамската конференция, територията й е „прекроена“, изместена на запад. Зад това политическо решение се крият много човешки драми. Поляците от източните територии, които минават към тогавашния СССР, са изселени в Западна Полша. Полша дава около 6 млн. жертви във Втората световна война, като около 3 млн. са загиналите полски евреи. Германците, които наред с полските евреи съставляват голяма част от градското население, са изселени след войната.

Илияна, каква е основната прилика според теб между българите и поляците? Как ни свързва славянството?

Ще си послужа с една теза на моя любима преподавателка от Софийския университет, която за съжаление вече не е между живите – проф. Искра Ликоманова. Тя твърдеше, че българите и поляците не са екзотични един за друг народи, защото твърде много неща ни свързват, като започнем от праславянското минало, което е оставило трайна следа в названията и основните явления, които ни заобикалят във Вселената, абстрактни понятия, не само предмети. Оттам насетне принадлежността ни към юдео-християнската култура със сигурност е интегриращ елемент, който отново ни прави близки. В най-новата ни история пък ни свързва гравитацията към Съветския съюз, която имахме. Преходът също е подобен елемент на връзка. Но, въпреки това, струва ми се, сме повече различни, отколкото подобни и това, че сме славяни, мисля си, че вече нищо не означава.

По какво се различаваме българи и поляци?

Полша е много голяма. И като територия, и като население: над 38 млн. души, по данни от последното преброяване. Там също има миграция, но има и по-голяма раждаемост, в сравнение с България. Сред връстниците ми (средно поколение, да уточня), повечето имат по две деца; немалко са познатите ми, които имат по три. Друга съществена разлика е, че Полша е относително хомогенна държава – около 97 на сто от населението й са поляци, на малцинствата се падат едва 3 процента.

Какво е отношението към традициите?

Тук трябва да уточним различните разбирания – нашето, като българи и това на поляците. Под традиция ние разбираме предимно фолклор, в който има езичество, примесено с народно християнство. Там традицията е много тясно свързана с църковния канон. Фолклорът при поляците, особено в съпоставителен план с нас, ми се струва, че е на изчезване. Мисля си, че това е следствие от споменатите исторически причини – принудителната миграция след края на Втората световна война.

Как се гледа в Полша на събитията от Втората световна война? Какво е отношението към Германия и към Русия?

Не ги забравят, макар че и там има условности. Те много са изстрадали през Втората световна война, и от двете страни, както никой друг европейски народ. И двата режима имат негативно отношение към поляците, полската култура; опитват се да ги асимилират и от изток, и от запад. Историческият жест на Вили Бранд ( от 1970 г.), който спонтанно пада на колене пред паметника на Варшавското гето, извън дипломатическия протокол, се помни. В момента, по данни на социологически проучвания, въпреки живата историческа памет, нацията, към която поляците имат най-добро отношение, са немците. Фактите са твърде тежки и един жест, падане на колене, да изличи толкова жертви – лично за мен е непонятно. Не знам какво би се случило, ако и от страна на Русия имаше подобен жест.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Андрий Сибига и Георг Георгиев

Украйна кани българския външен министър да посети Киев на 9 май

Украинският външен министър Андрий Сибига е провел телефонен разговор с българския си колега Георг Георгиев. Двамата са обсъдили стъпки за постигането на справедлив мир и начини за развитие на взаимноизгодно сътрудничество. Украинският първи дипломат..

публикувано на 01.05.25 в 09:44

16 страни от ЕС, включително и България ще увеличат разходите за отбрана, чрез по-висок бюджетен дефицит

16 страни от ЕС ще поискат да им бъде позволено временно да не прилагат правилата за бюджетната стабилност, за да могат да направят разходи за отбрана. Сред тях е и България, предава БТА. Еврокомисията представи Бяла книга за бъдещето на европейската..

публикувано на 01.05.25 в 09:08

От министър до бездомник – какво е трудът за българина

Международният Ден на труда в масовото съзнание на българина често се свързва с периода на социализма и грандиозните манифестации, които по-възрастното поколение добре помни. Той обаче има доста по-дълбоки корени. Началото му тръгва от работническите..

публикувано на 01.05.25 в 07:30