Коалицията от природозащитни и граждански организации „За да остане природа в България” и десетина асоциации от туристическия бранш подписаха наскоро меморандум за общи действия по отношение на развитието на туризма в България. Предизвикан от продължаващите напъни за презастрояване на морския бряг и планините ни, меморандумът слага ударение върху опазването на природата и културното наследство като основен приоритет за развитието на българския туризъм.
Инициативата за създаване на документа дойде не от природозащитните организации, а от средите на самия туристически бранш. Защото „без природа няма туризъм и без културно наследство няма туристически атракции”.
„Това е смел опит да защитим туризма, да опазим природата и културно-историческите ни ценности”, заяви Стоян Лазаров, председател на Българската туристическа камара. „Меморандумът е смела крачка за противопоставяне на политико-олигархичните структури в туризма. Ние всички чувстваме ангажимент към опазването на природата и културното наследство за просперитет на туризма.”
Димитър Попов, член на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, смята меморандума за закъснял с поне 15-ина години. По думите му един от основните проблеми е „свръхкапацитетът на легловата база”.
„В резултат България има най-ниска средногодишна заетостна легловата база може би в цяла Европа, и най-ниските приходи от нощувки”, твърди той. „Така ликвидирахме едни висок пазарен сегмент, какъвто е семейният туризъм. А той навремето беше на по-добро ниво от предлаганото в Северна Гърция на Халкидическия полуостров. Заменихме семейния туризъм с младежки, от много по-нисък клас, който носи и безброй проблеми. Защо се получи така? Защото някогашната база от 36 хиляди легла в комплекса Слънчев бряг-Несебър например изведнъж стигна половин милион легла. Ликвидирахме пътьом и къмпинг туризма, който в съвременния си вид може да бъде и луксозен, и доста доходен.”
Сред проблемите на екстензивния модел на развитие на българския туризъм, професионалистите посочват необвързването на строежа на нови хотели с възможностите за насочване към тях на туристически поток. Дискусионното намерение за изграждане на база от 20 хиляди легла в местността Карадере на морския бряг, г-н Попов коментира така:
„От туроператорска гледна точка мога да ви кажа, че, за да носи такава база приходи, инвеститорът трябва да докара отнякъде достатъчен поток от туристи. Ако един турист спи средно пет нощувки за достигане на 30 процента средногодишна заетост, което е санитарният минимум за доходност на инвестицията, трябва да се намерят 300 хиляди нови туристи, които да отидат точно в Карадере. Откъде и как да дойдат те? Ще ви кажа, че една чартърна верига например за цяло лято докарва 1200-1500 туристи. Подобни инвестиционни намерения са безумие.”
България не е голяма страна и възможностите за интензивно развитие са по необходимост ограничени, коментира туроператорът.
„И в Банско, и в Пампорово сме имали туристи, които идват за по една седмица с пешеходни турове. След презастрояването им, те вече се задържат най-много две-три нощувки”, казва Димитър Попов. „Не можем нито планините, нито плажовете си да разтегнем. Пирин никога няма да стане Алпите, защото е планина, която пеша се минава от единия край до другия за един ден! Това са размерите й.”
Подписалите меморандума виждат огромен потенциал за развитие на алтернативните форми на туризъм – културно-исторически, селски, еко, спа, винен, поклоннически, екстремен и т. н. Точно тук е според тях конкурентното предимство на България. Това са форми на почивка, за които има дадености върху цялата територия на страната и през всички сезони, и които носят много по-високи приходи, уверяват те. И още един важен аспект – приходи, които са по-равномерно разпределени по региони и които остават в местното население.
„Това са форми на туризъм, при които туристът не оставя парите в хотела на чуждестранния инвеститор, а пътува из България. И от една страна харчи по-голяма сума, а от друга страна тя се насочва към многобройни и разнообразни местни бизнеси, подкрепят се местните общности”, коментира Кирил Калоянов от Българската асоциация за алтернативен туризъм.
Тома Белев от екосдружението „Зелени Балкани” прави важно разграничение:
„Търговията с недвижими имоти в курортите ни не е туризъми не трябва да се бърка с него. Един плаж има определен капацитет. Ако ние го заемем с 2000 апартамента, които имат средно по четири посетители годишно, то реално туризъм там няма да има. Печалбата е висока, но еднократна и то само за строителния предприемач.”
В петък , в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°. По Черноморието сутринта ще е около 3°. През деня ще е слънчево. Очакват се максимални температури от 14° до 19°, в София –..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..