Назначено от президента с основна задача да подготви предсрочните парламентарни избори на 5 октомври, служебното правителство на България обяви като важен приоритет и подготовката на страната за срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември. Дни преди срещата, Министерството на отбраната публикува документ, наречен „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана”. Въз основа на него ще се изработва национална програма за участието в Атлантическия съюз и в европейската отбрана, която да обсъжда следващият парламент. Очевидно е обаче, че изложените във визията тези ще са ръководно начало за участието на българската делегация на предстоящата идната седмица среща на върха на НАТО.
„Визия 2020” определя Русия и нейната политика като риск за националната сигурност. Според служебното правителство, разположена в Югоизточна Европа и Черноморския регион, днес България попада в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност, а тенденциите за тяхното развитие не предполагат подобряване на ситуацията в средносрочен и дългосрочен план. Кризата в Украйна, разположена на североизток, кабинетът отдава на амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство. Същевременно той смята, че засилването на способностите на Русия за конвенционални военни действия провокира отбранителните способности на България . Активното пропагандиране на руската политика в страната, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или пък на недържавни организации, „Визия 2020” дефинира като информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакуваща директно националните демократични ценности, дух и воля. Като основен риск за България е посочена новата хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война, както и с действия противоречащи на международното право. Националните отбранителни способности според визията се влошават допълнително от изострянето на отношенията между Москва, от една страна, и Киев, ЕС, САЩ и НАТО, от друга, което поставя на огромно изпитание националната икономическа и енергийната сигурност. Като заплахи за сигурността от югоизток и юг документът посочва кризисните процеси в Близкия Изток и Северна Африка, като се изключва вероятността лица от криминалния контингент или членове на терористични организации да се възползват от регионалната нестабилност и миграционните потоци и да проникнат в България. Като потенциални рискове на запад визията определя забавянето на евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани и съществуващата там етническа и религиозна нетърпимост.
Изхождайки от дефинираните заплахи, кабинетът смята, че парите за отбрана трябва да се инвестират в превъоръжаване, защото в момента България не разполага с военен ресурс, който да гарантира ефикасно сигурността в бързо променящите се предизвикателства на съвременната стратегическа среда. В този контекст „Визия 2020” отстоява, че от 2015 до 2020 година военният бюджет трябва да се увеличава с 0,1% от БВП, така че през 2020 г. да достигне 2,0%.
Още необсъдена в кабинета, „Визия 2020” предизвика енергични коментари в националните медии, някои от които съпроводени с критични нюанси. В-к „Труд” поставя в заглавие, че „Ракети заради Русия иска министър Шаламанов”. А в-к „Дневник” коментира, че Министерство на отбраната официално е обявило Русия за заплаха за сигурността на България.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на "БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15 г., но намеренията за всяване на разделение..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на "БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на..