Тези дни бяха публикувани есенните икономически прогнози за България на Министерството на финансите и малко по-късно на Европейската комисия. И в двата анализа липсва и следа от оптимизма и ентусиазма на пролетните им издания и очакванията на наблюдателите вече са доста по-близо до реалната и нерадостна действителност. За това доколко драматично е отрезвяването на анализаторите и колко то клони към открит песимизъм свидетелства фактът, че сегашната европрогноза за ръста на БВП през тази година е с цели 30% по-ниска от предишната. Тази оценка се споделя дори от проправителствените експерти на Министерство на финансите.

Нещата стават още по-тревожни при предвижданията за икономическия ръст за догодина. Българските финансисти режат наполовина очакваните през пролетта резултати, а европейските икономисти са още по-драстични и свалят повече от три пъти предвижданията си за увеличението на Брутния вътрешен продукт на България за 2015 г.

Причините за скептичните очаквания за тази година и за подчертано негативните прогнози за следващата са едни и същи и могат да се резюмират с две думи: политическа нестабилност. Но докато в случая с цифрите за тази година това не представлява нищо друго освен проява на реализъм и отчитане на реалните факти, то по отношение на предвижданията за догодина това отразява оценките на експертите за бъдещото развитие на страната и за капацитета на новите управляващи след последните извънредни парламентарни избори. Напълно очевидно е, че повечето специалисти, които се занимават с българската икономика и политика, смятат, че в обозримо бъдеще не следва да се очакват положителни сигнали. Дори напротив, преобладава мнението, че нещата ще се влошат. Преведено на езика на политиката, това означава, че доверие в сегашния парламент и в новото правителство няма, че не се очакват толкова обещаваните и толкова нужните решителни и радикални реформи, че никой не вярва на политическите лозунги и плакатните обещания.

Това всъщност доста ясно се откроява в оценките на анализаторите за бюджетния дефицит, които на практика са оценки за политиката на управляващите и тяхната способност да ръководят държавата и да боравят с публичните средства. Няма и капка съмнение, че допустимият от ЕС таван на дефицита от 3% от БВП, тази година в България ще бъде надхвърлен, т.е. недостигът на публични средства и харченето на кредит ще са по-големи от приемливите по европейските стандарти. Също толкова категорични са ревизираните прогнози за следващата и по-следващата година, когато също се очаква властите да не бъдат в състояние да контролират и управляват по благоразумен и успешен начин публичните приходи и разходи. Това неизбежно ще предизвика необходимостта от нови държавни дългове и така призракът на гръцката финансова катастрофа става все по-реален и на българска почва.

Това, че следващите месеци и години ще бъдат трудни изглежда се усеща и от обикновените граждани на страната, които, според последното изследване на Националния статистически институт за потребителските нагласи, очакват през 2015г. поскъпване на живота, ръст на безработицата и свиване на разходите за покупката на предмети за дълготрайна употреба и недвижими имоти.

Ако към всичко това добавим лавината от заплашително надвиснали над страната катастрофи в енергетиката и здравеопазването, в социалната област и демографията, сътресенията в банковата сфера и корупционните скандали на най-високо равнище, няма как да очакваме в близкото бъдеще светлина в тунела и подобряване на условията за живот на най-бедното население в Европейския съюз 25 години след като то се раздели с тоталитаризма и тръгна по пътя на пазарната икономика.