Съставянето на стабилно правителство в България след изборите за НС на 5 октомври т.г., въпреки фрагментирания парламент, бе наложително най-вече заради риска от загуба на европари. Над 70 % от инвестициите у нас идват от еврофондовете. До края на 2015 г. България трябва да усвои около 11 млрд. евро за периода 2007-2013 г., още 16 млрд. евро се чакат от вече стартиралия нов период 2014-2020 г.

Каква е ситуацията към момента, очакват ли се подводни камъни заради сложната политическа обстановка, каква е формулата за икономически растеж? В интервю специално за Радио България темата коментира вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика в новия кабинет „Борисов 2” Томислав Дончев. По думите му битката за всеки евроцент е основният му мотив, за да поеме отново тежкия пост.

„Истината е, че цялостно ситуацията с еврофондовете е много тежка. Все още средствата по една от оперативните програми са замразени, проблем е плащането на финансови корекции, закъснелият старт на новия програмен период. Системата е разбита. Ако една система от немного звена не работи като добре смазана машина, парите започват да се движат бавно и изобщо спират да се движат, каквато е ситуацията в момента – пояснява Томислав Дончев. – Има и по-големи проблеми. Вследствие на драмите по програма „Околна среда” мотивацията на местните власти, част от тях останали без плащания по проекти близо половин година, е силно занижена. Това се отрази на темпа на плащания. Точно затова сме в тази сложна ситуация с оглед риска от загуба на европари. По-страшното обаче е, че ако кметове и общинари не намерят сигурност и стабилност, ако не се излъчи категоричен сигнал каква ще е политиката на държавата оттук нататък, те да не могат да бъдат мотивирани и убедени да инвестират, особено в сложни и конфликтни проекти като рехабилитация на ВиК-инфраструктурата например. Затова първостепенен ангажимент на държавата е да установи, освен доверие в отношенията с ЕК, и спокойствие в отношенията с бенефициентите, които изпълняват проектите и осъществяват инвестициите. Без прогнозируемост, яснота, спокойствие, диалог и партньорски подход, не можем да разчитаме да имаме нормален старт и ефективна работа в новия програмен период. Затова слагам и тази задача на първо място сред приоритетите си.”

Очаквате ли пробойни в усвояване на европарите заради сложния многопартиен характер на новия кабинет „Борисов 2”? 

„Факт е, че до съставянето на този кабинет се стигна трудно, след дълги преговори и компромиси от политическите сили. Знам го като участник в целия процес, а не само като наблюдател. Добрата новина дотук е, че България има титулярно работещо правителство с работещ парламент, който е в позиция да взема дългосрочни политически решения. Европарите по принцип като посока и цел нямат цвят. Тук е трудно също да търсим идеологическо разделение на ляво и дясно. Защото парите са за всички български общини, за всички представители на бизнеса, отговарящи на условията. Не очаквам партийни емоции точно в тази сфера. А и предвид ситуацията в нея, намерението ни е да правим каквото трябва колкото може. Надявам се кабинетът да може да изкара пълен мандат. Не от копнеж към собственото си министерстване, а защото така ще бъдат стартирани и провеждани политики и реформи, и то не с хоризонт 1-2 седмици или месец, а 4 години. В много сфери ще има еврофинансиране, то ни е нужно. Работата с къс хоризонт от месец-два обещава единствено посредствени резултати, а аз не съм свикнал да работя, гонейки такива.”

България ще се изправи ли пак на крака и ще тръгне ли напред?

„Това зависи от нас. Редно е да спрем да мислим, че подобно развитие на нещата може да бъде резултат от чуждо благодеяние или подкрепа. Наш дълг е да си помогнем и усвоим еврофинасирането до последния евроцент. Защото то е големият инструмент за реформи и модернизация на страната. Но трябва да бъде съчетано с усилия и от наша страна. С повече работа, с повече мотивация, с по-малко крамоли, с повече гледане в обща посока. Историята на България от последните над 100 години показва, че страната е отбелязвала прогрес, когато голяма част от населението – и трудещите се, и бизнесът, и интелектуалците, и политиците, са успявали да намерят общата обединяваща посока. И задачата днес е както хората, а след това и политиците, да намерят това, което ни обединява – целите, които са безспорни и могат да накарат всички да вървим в тази посока. Именно това, отвъд всички реформи и стъпки, които трябва да бъдат направени и в публичния сектор, и в икономиката – обединените усилия, технологията на обединение е формулата на успеха и растежа.”