Приключи конкурсът за български кандидат в европейското състезание „Дърво с корен - 2014”. Гласуването по интернет отреди на чинара от с. Арчар, Видинско, честта да се бори за престижната награда в европейски контекст. Повече за това дърво ще научите, когато започне голямото международно гласуване на 1 февруари. А днес ви представяме победителя в съпътстващия, чисто български конкурс „Вековните дървета говорят”. Това е хилядолетен чинар от с. Белащица, Пловдивско, свидетел на бурни исторически събития и вдъхновител на големия български поет-символист Пенчо Славейков.

Поетът  обичал да се отбива да си почива в това село. Смята се, че под чинара е написал и безсмъртната си любовна поема „Неразделни”, нашепната му от вековното дърво, което поетът нарича„явор“. „Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.”, доверява авторът. Историята напомня тази на Ромео и Жулиета. Двама влюбени не могат да се вземат заради несъгласието на техните родители и предпочитат смъртта. Но  остават свързани и след нея, тъй като на гробовете им израстват „кичест Явор” и „стройна Калина”, вплели клоните си едни в друг. Защото, твръди поетът „за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла...”


Много съм щастлива, защото това отличие съвпадна и с юбилея на село Белащица, основано точно преди 1000 г., каза за Радио България кметът Цветанка Читакова.  Хилядолетният ни чинар бе един от символите на тържествата, които организирахме тази есен. Гордеем се много с това красиво, разклонено дърво, чиято обиколка е цели 14 метра.

Възникването на селото е свързано с един от най-трагичните епизоди в българската история. През 1014 г. византийският император Василий ІІ, наречен българоубиец, разгромява в Беласица планина армията на българския цар Самуил и ослепява неговата 15-хилядна войска. Смята се, че византийският военачалник Никифор Ксифий,впоследствие управител на Филипополис, е довел и заселил тук част от ослепените Самуилови войни. Самото село носи името на лобната планина Беласица, претърпяло промяна като Белащица. Смята се още, че чинарът е бил пренесен тук от Беласица планина, където този вид е много разпространен и не е бил характерен за Пловдивската равнина. На колко ли драматични събития е било свидетел хилядолетното дърво? „Яворе, яворе, ако можеше да им разкажеш всичко онова, което си видял е чул през вековете, сили нямаше да имам, за да го опиша” – възкликва самият Пенчо Славейков.


Ослепените войни участват в съграждането и на манастира „Св. Георги” който е само на километър от селото, разказва още кметицата. Легендата гласи, че създавайки този величествен манастир, военачалникът Никифорос Ксифий е искал да изкупи вината си за ослепяването на Самуиловите войни. Съвсем близо до хилядолетното дърво има полуразрушена средновековна кула, чиято история още не знаем.Старият чинар,заедно с други вековни дървета около него, попада по-късно в чифлика наРустем бей с неговия пищен сарай и многоброен харем. Сградата е реституирана, но днес се руши. Вътре все още могат да се видят красивите фрески, изящните дърворезби.На колко ли още любопитни истории за този османски период, а и след него, е бил свидетел нашият чинар!

Полученото отличие за хилядолетния чинар в с. Белащица му дава право да ползва специализираните услуги на дендролог, който да определи с точност възрастта и здравето на хилядолетника.