Приетата в навечерието на Коледа и моментално замразена поради силните критики пенсионна реформа в България предвиждаше между много други неща и даването на възможност на осигурените за задължителна втора пенсия да избират между съществуващите частни универсални фондове и държавния гигант НОИ. Преди промените, вноските за втора пенсия се правеха само в един от деветте пенсионни фонда. Частните осигурители видяха в промените опит за ликвидиране на техния бизнес, който нямало да може да издържи на конкуренцията на подкрепяния с всички държавни средства Национален осигурителен институт, който със своята стабилност щял да привлече досегашните им клиенти. Реформата спря преди да е тръгнала с уговорката, че до края на март всички спорни въпроси ще бъдат обсъдени и решени. Управляващите изглежда обаче са твърдо решени да променят условията, в които работят пенсионните фондове и да им направят живота по-тежък. Като поредна атака срещу тях някои възприемат поведението на влиятелния шеф на парламентарната бюджетна и финансова комисия Менда Стоянова, която изглежда твърдо решена да докаже нуждата от промени и правотата на управляващите по отношение на пенсионната реформа. В името на по-голямата прозрачност и по-добрата защита на интересите на осигурените, парламентът е изискал от Комисията за финансов надзор пълни данни за бизнеса, вложенията и финансовите резултати на частните пенсионноосигурителни компании с намерението да обсъди проблемите и вземе решения преди крайния срок за рестарт на реформата от 1 април.

Експертите смятат, че Менда Стоянова има немалко основания да иска да се хвърли повече светлина върху бизнеса на частните осигурители. Още повече, че става дума за над 3 млн. българи и за близо 3.5 млрд. евро, акумулирани от пенсионните им вноски в частните осигурители. Председателят на парламентарната комисия е убедена, че „през последните 12 години доходността на парите за втора пенсия е отрицателна или по-ниска от набраната инфлация. Това означава, че реално са намалели”.

Частните осигурителни дружества не приемат подобни обвинения и председателят на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев е категоричен, че „средната доходност на фондовете за периода 2002-2013 г. е 5-6 процента. От 30 септември 2012 г. до 30 септември 2014 г. е 6-7 процента на годишна база”. Факт е обаче, че пенсионните дружества печелят неколкократно по-високи суми от такси и удръжки, отколкото от управление на собствените си средства. Над 30 млн. евро. за такси са удържали пенсионните фондове през първите шест месеца на миналата година, за да управляват добре вноските на българите. В същото време, управлявайки собствените си средства, фондовете са изкарали едва 2.3 млн. евро. Допълнителни съмнения относно бизнеса на частните осигурители поражда и обстоятелството, че публично почти не се говори за тях, че в медиите почти няма техни реклами, въпреки съществуващата на теория силна конкуренция. Или те нямат какво да рекламират, или просто имат рекламата за излишен лукс, който не им е необходим. За дружества, които би трябвало да се конкурират за всеки пенсионноосигуряващ се, това поведение е странно и непазарно. Неслучайно самият премиер Бойко Борисов аргументира предложените от управляващите реформи в пенсионната система с необходимостта да се активизират пенсионните фондове и да се стимулира конкуренцията между тях. От друга страна обаче, независимият регулатор – Комисията за финансов надзор, и законът до такава степен строго регулират поведението на дружествата, че на практика правилата са унифицирани и няма място за индивидуална инициатива и новаторски продукти.