България има амбицията да играе важна роля в енергетиката не само на Балканския регион, но и на цяла Европа. Апетитът на страната в това отношение дойде от различните проекти за доставка на руски газ през нейна територия за Европа и най-вече от газопровода „Южен поток“. След провала на трансконтиненталния проект „Набуко“, се предвиждаше той да пренася газ от Русия, по дъното на Черно море до българския бряг, откъдето трябваше по-нататък да се насочи към Австрия и да доставя 63 млрд. куб. м газ за Централна и Западна Европа. Този проект и свързаните с неговата реализация процедури предизвикаха много противоречиви реакции от страна на Брюксел, който не само откри наказателна процедура срещу София за нарушаване на европейското законодателство, но и оказа решителен натиск върху българските власти, които се видяха принудени да замразят проекта. Това предизвика силно недоволство в Москва и на 1 декември миналата година руският президент Владимир Путин обяви проекта за „мъртъв“. Това силно разочарова българските власти, които продължиха обаче да настояват за неговата реализация, смятайки го за доходоносен и изгоден за страната.
Въпреки публично заявеното от руския лидер прекратяване на проекта, София продължи да храни някакви теоретични надежди, че не всичко е приключило, позовавайки се на факта, че не е получила официален документ от руската страна. Много в това отношение се разчиташе на вчерашната визита в руската столица на новия еврокомисар за енергетиката Марош Шефчович, който беше поел в началото на седмицата ангажимент пред българския премиер Бойко Борисов да хвърли най-после светлина върху истинските намерения на Русия и „Газпром“.
Този път наистина на Европа и по-конкретно на България беше заявено, че думите на президента Путин не са били празни приказки и че газопроводът „Южен поток“ е зачеркнат от картата на руските газови проекти в Европа. Но не само това. София малко или повече беше вече преглътнала шумния провал на нейните енергийни амбиции и се беше дори подготвила с план В. Според него, спорният руско-европейски „Южен поток“ трябваше да бъде заменен от руски газопровод по дъното на Черно море до българския бряг, където трябваше да бъде изграден европейски разпределителен център, от който да се снабдяват всички потенциални клиенти на стария континент. Но и тази надежда на София вчера беше попарена от шефа на „Газпром“ Алексей Милер, който ясно каза на еврокомисаря Шефчович, че никакъв газопровод до България няма да има, че руският газ за тези, които го искат, ще минава през Турция и че ако въобще трябва да има някакъв хъб, то той ще бъде там.
Премиерът Борисов обаче продължава да държи на идеята си за този център с мотива, че на дъното на Черно море край бреговете на Румъния и България има запаси от газ от над 200 млрд. куб. м и че тези количества са достатъчни за износ за Европа. Тези уверения не се приемат като чиста монета нито от експертите в енергетиката, нито от Брюксел, който коментира тази българска идея по един твърде неопределен и неангажиращ начин, уверявайки предпазливо София, че „Европейската комисия ще координира разработването и изпълнението на трансграничните проекти, както и на трансевропейските проекти, подпомагащи диверсификацията на доставките на газ в региона.“
Твърде уклончиво и общо казано, особено за вкуса на премиера Бойко Борисов, който е директен човек и не обича много-много общите фрази. Очевидно е обаче, че висшата политическа и икономическа геостратегическа дипломация има свои приоритети, които съвсем не е задължително да държат сметка за амбициите и интересите на малка България.
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) откриват в София, на 23 януари, Sofia Free Jazz - новата серия на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз" на БНР, в сътрудничество с..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на наградите за радиожурналистика "Сирак Скитник" и концерт същия ден с участието на всички музикални..
В четвъртък , 23 януари, сутринта в низините, котловините и протежението на река Дунав ще има мъгла и намалена видимост с ниска облачност. Около обяд видимостта ще се подобри, облачността ще се разкъсва и намалява и ще последва предимно..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
В Националния исторически музей днес се открива изложбата "Древни находки нови открития. Археологически сезон 2024". През 2024 г. музеят проведе..