Нека бъде светлина! Това е мотото, под което ще премине 2015 г., обявена по инициатива на ЮНЕСКО и ООН за Международна година на светлината и светлинните технологии. Целта е да се популяризират най-модерните научни постижения в областта на светлината и тяхното прилагане за решаване на голяма част от предизвикателствата в областите на енергетиката, икономиката, образованието, медицината и др. „Светлинните технологии са основен икономически двигател с потенциал да предизвикат революция през XXI век, така както електрониката направи революция през миналия век”, твърди акад. Александър Петров, председател на Съюза на физиците.
Ден след лансирането на глобалната инициатива в сградата на ЮНЕСКО в Париж, на 20 януари бе поставено началото й и у нас. Националната програма включва десетки събития в две основни направления. Първото – „Оптиката и науката за светлината” е насочено предимно към учители, ученици и студенти. „Основната задача е да предизвикаме интереса на младите хора към тази област от науката”, коментира проф. Иван Лавов, бивш министър на образованието и науката. За целта ще бъдат организирани множество изложби, фотоконкурси и конференции. Целта на второто, „Светлинни технологии и приложна светотехника”, е да запознае българското общество с влиянието на светлинните технологии в различни сфери от живота ни. Очаква се в резултат на модернизиране на осветлението чрез светодиодната технология да намалее силно консумацията на електрическа енергия. Прогнозите са потреблението към 2020 г. да спадне четири-пет пъти и да бъде около 2,5 Twh/год. „Един реактор в атомна централа произвежда около 7 Twh/год.”, дава за сравнение проф. Христо Василев, представител на българската светлотехническа общност. Приложението на светлинните технологии има също значим екологичен ефект като чувствителното намаляване на емисиите от парникови газове, ограничаване на светлинното замърсяване и замърсяването с живак, който се съдържа в традиционните светлинни източници. „Към 2020 г. постепенно ще постигнем намаляване на енергийните разходи на домакинствата, бизнеса и общините с 850 млн. лв. годишно, а това са много средства за малка България. Освобождаването им ще ускори развитието на икономиката, ще създаде нови работни места”, обяснява проф. Василев.
За популяризиране на светлинните технологии организаторите предвиждат да реализират шест демонстрационни проекта.
„Първият демонстрационен проект е наречен „Енергия, светлина, живот”, посочва проф. Василев. – Чрез него се предвижда на социално слаби семейства да бъдат раздадени безплатно около 1 млн. светодиодни лампи, които да бъдат произведени от български фирми. Така ще спаднат енергийните разходи на домакинствата, ще се подобри качеството на осветлението. Следващ проект е т.нар. „Светлината защитава имуществото и живота на хората”. Това е безплатно монтиране на светодиодни осветители в дворни пространства в региони, където има повишена битова престъпност.”
Част от финансирането на тези проекти може да дойде от предвидените средства за енергийни помощи на социално слаби семейства, смята професорът. Подобен проект, реализиран преди 15 години, е имал изключителен социален и икономически ефект. Тогава са били раздадени един милион луминесцентни лампи.
Български учени също имат принос в развитието на съвременните светлинни технологии. Един от тях е проф. Евгения Вълчева. Заедно с още няколко други българи тя е работила в партньорство с японци, които са нобеловите лауреати по физика за 2014 г. Наградата им е присъдена за създаването на нов тип осветителни източници.
„Ние се занимаваме с изследване на свойства на материалите, които са в основата на излъчвателите, там където се генерира светлината. Тези материали са изкуствено синтезирани и са в кристална форма – обяснява проф. Вълчева. – Постижението на японците е в синтеза на качествен материал, което постигат в резултат на 20-30-годишни усилия. Те конструираха първите източници на синьо излъчващи диоди, червени и зелени вече имаше. Това предизвика бум на световния интерес и изследователи започнаха да работят върху усъвършенстване на тези материали с цел повишаване на тяхната яркост и интензитет. Японските колеги ни изпращаха свои материали за изследване. Целта бе, ако се появяват дефекти, да обясним на какво се дължат, за да могат да бъдат отстранени.”
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм организира кръгла маса на тема "България в Шенген – предизвикателства и възможности за туризма". Събитието се провежда днес в столичния хотел "Хилтън". "Пълноправното членство на България в..
Във вторник , 28 януари, на много места в равнините и котловините ще има мъгла. Около обяд в повечето райони, с изключение на поречието на Дунав и в западната част от Горнотракийската низина, видимостта временно ще се подобри. Минималните..
След близо 80 години, нова гнездова колония на застрашения къдроглав пеликан се сформира в България. Птиците заеха изкуствени острови, изградени от Българско дружество за защита на птиците в зона "Комплекс Мандра-Пода" по "Натура 2000" край..
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година,..
Празнично и с почит към 143-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, Градската художествена галерия в Кюстендил връчва Националната..
"Ако го няма твойто вино лудо, животът няма да е чудо!" – строфата е от песен, посветена на един от най-старите и почитаните празници по нашите земи –..