„Природа, лов, риболов“ се казва традиционното изложение, насочено към любителите на въдицата и ловните страсти, което стартира тези дни в Пловдив. На тазгодишното му пролетно издание се представят не повече от 40-на изложители. Посетителите се спират пред щандовете на най-популярните ни ловни стопанства, за да се запознаят с предлаганите от тях условия за отстрел на дивеч. Интерес предизвикват и фирмите производители на съответното оборудване – въдици, ловно оръжие, боеприпаси, специални дрехи и прочие атрибути, необходими на всеки уважаващ себе си ловец или рибар.

Въпреки това изложението, което се провежда под егидата на Министерството на земеделието и храните, протича вяло. Но това е тенденция, която се наблюдава от няколко години, научаваме от главния секретар на Съюза на ловците и риболовците (СЛРБ) Васил Василев. Около 130 хиляди са притежателите на ловен билет у нас, а риболовците са над два пъти повече. На практика това е голяма целева група за производителите и търговците на подобно оборудване. В същото време специалистите наблюдават застой в сектора. Причината, според тях, е свитият български пазар и ниската покупателна способност, които се отразяват на отрасъла. Кризата си казва думата и по отношение на международния ловен туризъм, който в миналото носеше стабилни приходи на държавата.

Но въпреки че броят на чуждите ловци по ловните ни полета е намалял, България все още се слави като привлекателна дестинация за лов на европейските пазари. И не само заради невероятното й дивечово богатство, но защото някои от видовете за отстрел, като кафявата мечка или дивата коза, са изключително редки за Европа. Другото й предимство са трофейните качества на дивеча. Така например страната ни е многократен носител на световния рекорд на трофей от благороден елен. Но за съжаление това са трофеи, които са отстрелвани до началото на 90-те г. на 20 век, научаваме от Васил Василев. Председателят на СЛРБ обаче съзира и светлинка в тунела. Според него има тенденция към известно стабилизиране и възстановяване на дивечовите ни популации.

Надявам се България отново да заеме заслуженото си място в световната трофейна класация сред страните, предлагащи качествен дивеч за отстрел. Нашият едър дивеч има изключително добри генетични заложби, гарантиращи и чудесни трофеи с високи оценки по световните стандарти. А иначе възможностите за лов у нас са много. В момента държавните ни ловни стопанства са 25 на брой. Но има и множество дивечовъдни участъци и ловностопански райони на ловни дружини, които разполагат с достатъчно на брой дивеч за отстрел с много добри качества. В миналото най-желаните трофеи бяха тези на благородния елен и дивата свиня. Но напоследък пристигат ловци от Гърция, Италия и Испания основно за прелетен дивеч – пъдпъдък, гургулица, гривяк. Голям е интересът и към хищниците ни, и най-вече към вълка – мечтан трофей за всеки ловец от Европа, тъй като на континента почти няма къде да се ловува вълк.

За разлика от нашите и чуждите ловци, които намират къде да утолят по законен начин ловните си страсти у нас, любителите на риболова определено са ощетени. Оказва се, че местата, където могат регламентирано  да заметнат въдицата в България, се броят на пръсти. Защо ли? Научаваме от Васил Василев:

Поради неуредици в нормативната уредба вече 8-ма година държавата отказва да предостави големите си водоеми за управление на сдружения на любители риболовци, които да инвестират в тях със зарибяване, охрана и да гарантират добри рибни ресурси, както и наличие на трофейни риби, които да могат да привлекат и чужди, и нашенски риболовци. От друга страна, осигурената от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури охрана на водоемите не е никак ефективна. Затова в тях се бракониерства безпощадно с мрежи, извършва се промишлен риболов, а после рибата се реализира по неведоми пътища на пазара. Така че определено мога да кажа – държавата е длъжник на българските риболовци и, като цяло, на системата от управляваните от нея водоеми, защото не полага нужните усилия, за да въведе ред в сектора – каза в заключение Васил Василев.