В годините на имотния бум, между 2006-а и 2008-ма, много англичани, скандинавци и руснаци закупиха български ваканционни имоти, като интересът от страна на гражданите на Украйна и Русия продължава и през следващите години.
Трудно е да се каже точно колко чужди граждани имат собственост в България, защото една част от тях, поради конституционната забрана за придобиване на земя, до 2014-та купуваха имоти чрез фирми, а за останалите Имотният регистър не може да предостави информация, тъй като при въвеждането й не са спазени основни критерии.
Заради интереса към българските курорти зад граница, бяха построени редица ваканционни комплекси, главно по Южното Черноморие, както и в ски курортите. Най-често имотите – предимно апартаменти, а в по-редки случаи ваканционни вили, се купуваха „на зелено” – на ниво проект, или в началната фаза на строителството, като цената за придобиване беше доста по-ниска, поради факта, че купувачите осигуряваха на инвеститорите така необходимия капитал или част от него. Сделките обаче се изповядваха след приключване на строителството. През 2007-2008 г. тази схема беше приложена и в София и други големи градове, при строителството на затворени жилищни комплекси, като интерес към нея проявиха както българки граждани, така и чужди.
По данни на НСИ, операциите с недвижими имоти за периода 2006-2014 г. обаче се движат около 10 процента от БВП. От скоро Националната агенция по приходите (НАП) заговори за загуби на хазната в следствие на неспазване на законодателството и подписване на сделки с имоти по данъчна оценка, вместо по продажна цена, която е по-висока. Според агенцията, от периода на строителния бум до сега държавата губи средногодишно около 200 млн. евро, макар че не е ясно как точно е изчислена загубата.
Когато продавачът е длъжник на фиска и прехвърля имот на цена, която се отличава от пазарната, съществува правна възможност сделката да бъде обявена за недействителна,коментира Росен Бъчваров, от НАП. – Макар да изглежда съблазнително човек да спести 1000 лв. от нотариални такси, рискът е голям, защото така може да загуби и платената сума и имота.
Ако обаче данъчната оценка е по-висока от пазарната цена, а такива случаи според брокери има в някои малки населени места, всички дължими данъци и такси се изчисляват върху данъчната оценка.
Оценители коментират, че има трудност при изчисляване на справедливата пазарна цена. Сред съществените проблеми са непълният Имотен регистър и неточният и само частично завършен Кадастър.
Според Сергей Машиях, директор на една от водещите фирми за пазарни оценки, инициативата на НАП е стъпка в правилната посока. Той обаче коментира, че са налице и някои трудности, свързани с оценките на имоти:
Съществен проблем е липсата на информация за реално сключените сделки, която да бъде публична и надеждна. Оценителските фирми обикновено ползват информация за цените на реално сключени сделки от агенциите за недвижими имоти, включени във фирмената група. Друг проблем е, че общата информация за реално сключени сделки е неприложима за един конкретен имот. В столичния квартал „Младост“ например реално сключените сделки за апартаменти са между 500 и 1000 евро/кв.м.
Той уточнява, че подобни разлики се дължат на състоянието на имота, изложението, етажа, квадратурата, типа строителство и др. Машиях посочи и друг дългогодишен проблем на бранша–оценките в съда се правят от т.нар. „вещи лица”, физически лица, регистрирани към съответния съд, а не от оценителски фирми.
Вещите лица не разполагат с надеждна пазарна информация и върху тях се упражнява слаб контрол, за разлика от агенциите за пазарни оценки, които защитават правосособност в Камарата на оценителите, аргументира се Сергей Машиях.
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година, когато двете държави официално ще поканят своите градове да подготвят кандидатурите си...
Партия “Възраждане” внася проекторешение за излизане от споразумението със Световната здравна организация (СЗО), съобщиха от парламентарната формация. Те изискват от правителството да прекрати Основното споразумение със СЗО за установяване на..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и от многопосочната и интересна дейност на..
Икономисти и финансисти инициираха петиция с искане да не се отлага подаването на заявление за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за..
За бойкот на големите хранителни вериги в България заради спекулативно високите цени призова през "Фейсбук" заместник-председателят на ВМРО Карлос..
Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението,..