Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Криза на идентичността

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Най-новата история на България е низ от лутания в търсене на големия брат и на спасителя. В две световни войни големият брат беше в Берлин, след това в Москва, а днес е в Брюксел. А търсенето на спасителя продължава и днес, въпреки че България е член, макар и най-бедният, на най-богатия клуб в света. През годините спасителят приемаше различни образи на политици и партии-еднодневки, но един сред тях винаги е блестял с особена, благородна светлина. Бяхме го позабравили, но Светият синод на БПЦ ни го припомни.

Симеон Сакскобургготски нахлу в българската политика през 2001 г., обеща благоденствие до 800 дни и ние го избрахме за министър-председател. Още тогава мнозина изпитваха затруднения с неговото битие – обявен след смъртта на баща си Борис ІІІ за цар на българите, но никога не царувал, както и никога не абдикирал, благородникът се завърна след години в изгнание, за да поеме поста премиер в Република България. Съдбата му не се различава много от тази на останалите „спасители” – след четиригодишен мандат нецарувалият цар изпадна в забвение, обещаното благоденствие така и не настъпи, но от миналата седмица царят-републиканец отново е в челните заглавия на вестниците. Защото БПЦ реши, че бившият министър-председател ще бъде споменаван във всички молитви по храмове и манастири като цар на българите при извършването на обществени и частни богослужения.

Така кризата на идентичността, която съпътства България от десетилетия, изживява в момента нов пик. Защото да говорим за цар на българите в република е най-малкото неадекватно. Сравнително адекватно реагира светската власт в лицето на президента, който призова Светия синод да преосмисли решението си, взето в навечерието на 1150-годишнината от покръстването на българите.

Ако следваме логиката, явяването на парламентарни избори през 2001 г. и оглавяването на кабинет в парламентарна република си е отказ от монархически претенции. Симеон Сакскобургготски прие своето гражданско име и републикански пост, но така и не се отказа еднозначно от короната. А в съзнанието на българите благородникът май ще остави горчивия привкус на скритата и не много благородната цел на завръщането му в родината – след официалното оттегляне от политиката Сакскобургготски продължава да работи само и единствено за връщането на имотите си. Подобно на мнозина негови предшественици в ролята на спасителя, царят се отърка в политиката, за да уреди лични дела. Сега Симеон трябва да бъде поменаван в молитвите като цар на българите. Каквито и да са мотивите на висшия клир, изненадващото решение едва ли ще върне главоломно топящото се доверие на вярващите в БПЦ.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Очакват се валежи, температурите остават над нулата

Във вторник, 10 декември, ще бъде предимно облачно с валежи на повече места и по-значителни в Източна България. Следобед в повечето райони валежите ще спрат. Минималните температури ще бъдат между 1° и 6°, в София – около 2°, а максимални – между..

публикувано на 09.12.24 в 18:30

МВнР: Петнайсет българи ще напуснат Сирия при първа възможност

При първа възможност ще бъде осигурено безопасното отпътуване на 15 наши сънародници, които са поискали да напуснат Сирия, съобщиха от Министерството на външните работи. Посолството ни в Дамаск е в постоянна връзка с българските граждани и..

публикувано на 09.12.24 в 09:31

Връчват наградите "Човек на годината"

На тържествена церемония днес за седемнадесети път ще бъдат връчени годишните правозащитни награди "Човек на годината". Събитието се провежда в навечерието на Международния ден на правата на човека - 10 декември. Призовете нямат финансово изражение...

публикувано на 09.12.24 в 07:30