Нарича се „сива икономика”, „сенчест бизнес”, а още „далавера”, „неотчетна”, „подземна”или „скрита икономика”. Списъкът със синонимите е дълъг, но тук не претендираме за изчерпателност. Различните нарицателни разкриват многообразието на явлението и неговото вкореняване в ежедневието ни. Вече отдавна е ясно, че за да се постигне материален просперитет не е нужно да се полагат усилия за образование и квалификация, или труд. Многобройните примери на млади хора с неясен бизнес и бляскав живот затвърждават представата, че за да се успее в живота, трябва да се членува в някой приятелски кръг, контролиращ определен сегмент от икономиката в сянка.
Проблемът с нелегалния бизнес обаче не е само национален, а европейски.
При борбата с него полицията и прокуратурата в България и Европа често пропускат механизмите на финансиране. Това стана ясно при официалното представяне на европейския доклад „Финансиране на организираната престъпност”. Данните в него са събрани между 2012 и 2014 г., а в изготвянето му от българска страна участва Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД).
Повод за изследването е Рамково решение на ЕС от 2008-ма, което изисква страните да инкриминират финансирането на организираната престъпност. В Наказателния кодекс на нашата страна обаче това все още не е дефинирано ясно. Обикновено акцентът в разследванията срещу организираната престъпност пада върху „прането на пари”, или легализирането на нерегламентираните обороти. Не по-малко важни обаче за подхранването й са инвестициите в нелегални бизнеси.
Подобно на легалните, криминалните дейности също имат свой бизнес цикъл, който изисква средства при стартиране, за закупуване на стоки и плащания към служители и други текущи разходи, за финансиране на сфера на влияние или дистрибуция. Според д-р Атанас Русев, експерт по сигурността, много важно е правителствата да пресекат финансовия поток, който позволява на нелегални дейности да избуяват и привличат средства.
Русев подчерта, че схващането на полицията, че криминалните пазари се самофинансират, т.е. функционират чрез реинвестиране на средства, е най-често срещаната престъпна инвестицинна схема, но далеч не единствената.
Другите практики у нас са да се ползват заеми от легална фирма, необезпечени потребителски кредити, аванси от по-ниските нива на пазара или средства с криминален произход, например сиви доходи, кражби, грабежи и др. Капиталът в криминалните пазари се генерира лесно там, където има голям потенциал за печеливша дейност и малки рискове.
А колкото по-голям е рискът, толкова повече нараства ролята на посредниците, които осигуряват връзката между престъпните мрежи. Така успехът в сенчестия бизнес не се измерва само с богатство, но и със сфера на влияние.
Докладът дели криминалната икономика на два основни типа – изцяло нелегална, например пазарът на наркотици, и „полу-легална”, при която продуктът не е забранен, но се продава нелегално, без да се плащат дължимите ДДС и акциз. Подобна схема има при продажбата на цигари без бандерол и всички схеми за измами /неплащане или източване/ с ДДС.
Българските престъпни кръгове са известни с модела за източване на ДДС при масови стоки – захар, олио, месо и др. Той работи при големи компании с обороти около 2-2,5 млн. лв на „сделка”. Компаниите са „клиенти” на различни политически партии, което позволява на мрежата да работи в продължение на много години.
Сивата икономика е колкото дело на престъпността, толкова и на политическата класа, която се облагодетелства срещу предоставяне на „чадър” или затваряне на очите. Виновно е обаче и обществото, което симпатизира на криминалната икономика, както са виновни и медиите, в случаите, когато идеализират подобен начин на живот.
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Сценаристите, писателите и драматурзите от Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи осъдиха агресията към зрители,..
Град Елена, област Велико Търново, посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии ще демонстрират в съботния и неделния ден..