Умерен оптимизъм. Така накратко може да се обобщи позицията на Европейския съвет за външна политика по преговорите за подписване на Споразумението за трансатлантическо партньорство между САЩ и ЕС. Въпросната позиция бе изложена пред български политици и медии по време на обсъждане на доклада „Ново начало за ТПТИ”, представен от един от авторите – Йозеф Янинг, член на Европейския съвет за външна политика. 

Свободната търговия и безспорните икономически ползи

Целта на Споразумението за трансатлантическо партньорство, ако стане факт, е да се премахнат бариерите пред търговията и чуждите инвестиции между страните от ЕС и САЩ.

Ползите за българската икономика са основно във възможностите пред износа, за привличане на чужди инвестиции и създаване на работни места. Страната има положително търговско салдо със САЩ, сочат данните на НСИ. Изследване на Института за пазарна икономика /ИПИ/ конкретизира, че изнасяме стоки за САЩ за около 500 млн. долара годишно. Страната ни „изнася” и услуги за американски компании на стойност около 200 млн. долара. Това са така наречените колцентрове. На същата стойност от 200 млн. долара годишно е и участието на български фирми във „веригата на производство” на други европейски компании, най-често автомобилни, които в последствие изнасят продукцията си в САЩ. Очакванията са в тези сегменти ефектът от евентуалното подписване на ТПТИ да е най-голям. Според министъра на икономиката – Божидар Лукарски:

Споразумението за трансатлантическо партньорство е най-всеобхватния договор за свободна търговия до момента. Очакваме с подписването му да се постигнат следните конкретни резултати за България: премахване на митата, облекчаване и подобряване на достъпа до пазара в САЩ, премахване на нетарифните пречки пред търговията, сближаване между двата регулаторни режима и улесняване дейността на търговците.

Подобен беше моделът на присъединяването на България към Европейския митнически съюз. Днес по-голямата част от съгражданите ни отчитат благоприятния ефект от него, макар че част от социалистите остават все още скептични. 

Политическата страна

Опозицията, левите партии, които симпатизират на Русия, и някои граждански сдружения виждат в ТПТИ заплаха. У нас тези гласове не са много силни, в сравнение с други страни от ЕС като Германия и Франция. Основните критики на левите политици са, че споразумението ще позволи в Европа да се продават генномодифицирани храни, да се добива шистов газ, както и че ще доведе до отпадане на трудовото законодателство.

Зад подобни популистки послания обаче се крият политически страхове. Подписването на споразумението ще позволи създаване на много голям пазар, политическият ефект от който е не по-малко значим от икономическия.

Вероятно в сферата на енергетиката и отбраната чувствително ще намалее зависимостта на Европа от Русия. ТПТИ ще засили икономическата интеграция в ЕС, както и ролята на ЕС и САЩ в световната икономика и геополитика. Най-малкото, защото „Новият запад”, който ще се формира в резултат на Споразумението, ще налага търговските стандарти. А това по всяка вероятност ще отслаби позициите на други световни сили като Русия, Китай, Индия.

Големите въпроси извън икономиката

Основните проблеми пред освобождаването на търговията са различията в законовата рамка в ЕС и тази в САЩ. Голяма част от тези въпроси, вече са изключени от ТПТИ. Споразумението няма да обхваща следните индустрии: енергетика, химия, храни, услуги в обществения сектор, трудово-правни отношения. Това означава, че ако американска компания иска да отглежда ГМО в страна членка на ЕС, това няма да е позволено. А също и че американските работодатели ще трябва да спазват действащото трудово законодателство в страната, в която развиват дейност.