Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) представи резултатите от пилотното прилагане на Системата за мониторинг на антикорупционните политики в Главна дирекция „Гранична полиция”, МВР. Проектът струва около 150 хил. евро и другата седмица ще бъде представен за одобрение в ЕК. Картината на борбата с корупцията в България от 1989 г. насам сочи противоречива тенденция. Процесът не е овладян, няма трайна тенденция за спад в корупцията. Всеки пети българин над 18 години заявява, че е дал подкуп или е бил обект на натиск, сочи анализът. България е в челото на класацията по корупция в ЕС, далеч от скандинавските страни, клонящи към нула, и дори от страни като Италия и Гърция със средни нива.

Основната цел на новия инструмент за измерване на ефективността на антикорупционните мерки е да разкрие има ли дефицити в прилагането им и в наличния набор мерки. Оценката се прави на базата на интервюта по 5 критерия: корупционен интерес, корупционен натиск, приложимост, прилагане и ефективност на антикорупционната политика. Инструментът се прилага на ниво организации, а не на ниво държава и цели да покаже кои от общите за МВР и специфичните мерки работят и дават резултат. Подобен анализ сред служители на дадена организация се извършва за първи път в България, в момента такъв се прави и в „Пътна полиция” – МВР. Работата на „Гранична полиция” е много важна за нас. Ситуацията там вече се променя и обективно, и във връзка с прилаганите управленски мерки”, коментира резултатите от новия тест на ЦИД вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова. По думите й „сред дефицитите до момента е било измерването на нивата на корупция по стандартен начин, който дава общата картина, но се губят детайлите. Много добро решение е определянето както на общите, така и на специфичните мерки, които може да бъдат приложени, – подчерта тя. И допълни:  

Друго предимство на този инструмент е, че той дава възможност не само да се оцени ефектът от прилаганите антикорупционни политики и мерки, но и да се формулират политиките с фокус върху детайлите. Очевидно те са много по-ефективни, отколкото всички видими показатели. Защото най-важното в борбата с корупцията е антикорупционните политики, е че те трябва да следват динамиката на средата, в която се развиват. Винаги корупционните практики изпреварват антикорупционните мерки. Затова превенцията и предварителните стъпки са от изключително значение. Но това означава, че на база на този документ, трябва да помислим как да бъде систематично прилаган той, за да може да се следи динамиката по различните показатели, за да сме наясно къде се намираме във всеки един момент. По-важен е трендът от абсолютната стойност на оценката. Затова систематичността е ключът към ефективността на инструмента. На базата на личните ми впечатления и опит, колкото и публичните институции да са готови за сътрудничество, тази оценка трябва да се прави от външни организации.

Новата система е по-особена, защото се използва в публични институции. Тя идентифицира къде са проблемите, има ли политики, колко се прилагат, поясни в интервю за Радио България д-р Александър Стоянов, директор по научната дейност. Какво показват резултатите?

Повечето дейности са изложени на голям натиск. Различни хора от горе, от страни, от долу, от всякъде се опитват да заобикалят законите и да предлагат облаги на служителите. Като за някои специфични дейности - в „Гранична полиция”, напр., това са граничните контролно-пропускателни пунктове, има разработени мерки. Но данните ни за ефективността им показват, че не винаги контролът е стриктен, а хванатите в нарушение – наказани. Т.е., мярката може би не се прилага съвсем строго. Винаги има изключения и те трябва да усъвършенстват начина си на контрол. Това е специфична политика. Но има доста други дейности, където няма такива мерки и рискът е по-висок. Най-високорисковите дейности в ГД „Гранична полиция” са административно-наказателна дейност и обществени поръчки. Последните навсякъде са рискови, защото са свързани с харчене на пари и трябва да се отделя специално внимание, за да се намали корупцията там. Приложихме новия метод в по 2 структури освен в България, и в Италия (в здравната служба в гр. Тренто, Северна Италия и община Рива дел Гарда – малко градче с 15 хил. жители). Корупционният натиск в Италия е средно 2 пъти по-нисък от България. Италианците са по-критични към мерките и поведението си, и по-откровени. Това може да се дължи и на т.нар. от нас индикатор „институционален патриотизъм” – да отговаряш позитивно на всички въпроси: „мерките са добри”, „всичко се прилага”, „слънцето грее”. Обаче в Италия „институционалните патриоти” са около 10-12 %, а у нас – 25 %. Общото разпределение на оценките и в Италия, и в България, е горе долу еднакво, но на по-ниско равнище. В Италия обаче според един закон от миналата година, всяка публична организация трябва да има служител, отговарящ специално за борбата с корупцията и разработването на мерки, т.е., там са по-напреднали. Сега, на базата на опита, ние усъвършенствахме въпросника си, за да елиминираме, доколкото може, този „патриотизъм”. За да няма „правилни” отговори и ако някой иска да отговори „правилно”, да му е трудно. Но се оказва неизбежно служителите  да дават позитивни оценки и въпреки това наблюдаваме дефицити. До края на месеца ще започнем да изследваме и клиентите на двете организации. За КАТ е по-лесно, почти всички карат коли, возят се. Докато клиенти на общинска администрация или трафиканти на стоки и хора е по-трудно да се изследват.