Подсладихме ли европейското море от селскостопански стоки, или се разтворихме подобно на бучка захар в него? Това е въпрос, на който едва ли може да отговорим еднозначно, най-вече ако ни липсва хоризонт и цел.

Голяма част от плодовете и зеленчуците, които българите купуват днес, са вносни. Само до преди 25 години обаче, нашата икономика беше почти затворена, разчитахме предимно на собствено произведени селскостопански стоки, които не достигаха извън сезона или цените им бяха високи. Вече вносните и нехарактерни за нашите географски ширини плодове и зеленчуци неизменно присъстват на трапезата ни. Често чуждестранните храни са на по-ниски цени от родните, а това безспорно е примамливо за купувачите.

Част от производителите, обаче, се оплакват от дъмпинг на вносните храни, а други са намерили решението и изнасят продукцията си зад граница – в Европейския съюз или към трети страни. Според Главния икономист по селското стопанство на Световната банка Холгер Крей, след присъединяването си към ЕС, България предприема много стъпки в правилната посока.

Тя е част от най-важния световен пазар на храни, в който участват 28 европейски държави и притежава много голям потенциал, – счита той. – По отношение на това дали България използва потенциала си, ние икономистите, често правим разлика между сравнителните предимства и конкурентни предимства. Сравнителните предимства на българското земеделие са свързани с почвите, климата, хората и географското положение, и всички тези дадености са много положителни. Конкурентните предимства обхващат очакванията на вътрешните и международните потребители. Пазарите обаче са капризни. С времето изискват по-високо качество, сертифициране и удостоверяване на произхода на продукцията. Считам, че това е предизвикателство за България, но не мисля, че тя не може да отговори на него.

Как ще се промени картината на пазара след 40-50 години? Ще продължи ли поевтиняването на храните, или напротив? Световната банка, прогнозира, че във връзка с прираста на населението в световен мащаб, към 2035-та търсенето на храни ще нарасне с 35 процента, а към 2050-та – с на 50 процента, когато се очаква световно население от около 9 млрд. души. България е сред страните, в които се наблюдава демографска криза, не висок прираст на населението, но тя би могла успешно да се включи в решаване на световния проблем с изхранването. Според изследване на Световната банка, необходимо е земеделието се адаптира към климатичните промени, да повиши продуктивността си и да премине към производство с по-ниски въглеродни емисии. Разчетите сочат, че до 2015-та, земеделието и селското стопанство ще отделят около 70 процента от въглеродния двуокис, а това налага поне 60-процентно намаление на отделяните вредни газове.

Такива се препоръките на международната финансова институция с оглед на бъдещите предизвикателства пред световната икономика, но проблемите на българското селско стопанство в момента са като че ли повече в сферата на финансите. Неотдавна протести на млекопроизводителите, по повод на ниските изкупни цени на млякото, отново извадиха на преден план необходимостта от субсидии.