В България туризмът е на почит – и в класическия, и в политическия му вариант. Зададат ли се избори за местна власт, изведнъж се оказва, но само на хартия, че много българи изпитват непреодолимо желание да се заселят или в необитаеми къщи, или да съжителстват по 40-50 души на един адрес. Наричаме го „изборен туризъм“, който през последното десетилетие придоби сериозни мащаби.
Законодателят предприе мерки за неговото ограничаване, като необходимостта от шестмесечна уседналост. През последните години бе променен Законът за гражданската регистрация и се въведоха изисквания насочени срещу потенциалните злоупотреби – наличие на документи за собственост или за договорни наемни отношения, критерии за съответствие между капацитета на жилището и броя на обитателите и т.н., като доказателство, че гласоподавателите наистина живеят в даденото населено място. Бяха въведени и законови задължения на институциите да осъществяват контрол.
Тази година, с наближаването на местните избори, бяха обаче констатирани драстични нарушения. След като и медиите ги огласиха, прокуратурата се намеси. Оказва се, че тя компенсира дефицити по неупражнен контрол от страна на редица други институции. По Закона за гражданската регистрация и кметовете на общини, и областните управители, и служители на ГРАО от МРРБ и МВР имат правомощията да осъществяват контрол по спазване на изискванията. Сега натискът е още по-засилен, защото може да се гласува за кмет и в малки населени места със стотина жители. В този случай няколко гласа могат да обърнат вота.
Асоциация „Прозрачност без граници” анализира явлението „изборен туризъм” в първото издание на своя информационен бюлетин „Общини на прицел”, посветен на местните избори през тази есен.
„Ние се обърнахме към МРРБ – служба ГРАО за официални резултати, за да направим сравнение през годините, разказва д-р Ваня Нушева от „Прозрачност без граници”. Въз основа на данните в периодите януари - май 2014 и 2015 г. констатирахме, че в национален мащаб увеличението на броя на регистрациите е 1,3 пъти. По-тревожно е, че в някои общини увеличението на регистрациите наистина е драстично. Например в община Грамата /обл. Видин/ е 22-23 пъти, в Трекляно /обл. Кюстендил/ - 20 пъти, в Борован /обл. Враца/ - почти 16 пъти.“.
В 98 от общо 265 общини са извършени значителни промени в регистрациите по настоящ адрес, като увеличението е от 2 до 23 пъти, в сравнение с миналата година. Според д-р Ваня Нушева, натискът за масови промени в адресните регистрации се е съсредоточил в два типа райони. Единият са икономически развитите райони, свързани с туризъм и търговия, като Варненска и Бургаска област, както и с логистика в близост до София.
Другите общини с осезаем ръст на новите адресни регистрации са в региони, които са в икономическа безизходица и основния ресурс за икономическа активност е достъпът до природни ресурси или общинска земя. Това са Видин, Монтана, Кюстендил.
На какво се дължи, според нас? – продължава д-р Ваня Нушева. – В районите, които са близо до морето, в които се осъществява интензивна икономическа дейност за пореден път сме свидетели на подобно явление. Причината е силният икономически интерес политическите партии да имат влияние в органите за управление в тези икономически перспективни общини. Обяснението за районите с по-нисък капацитет за икономическо развитие е, че в тях населението е подложено на сериозен икономически натиск, голяма част от него живее в бедност и се упражнява натиск от политическите партии за участие в подобни схеми. В тези райони единствените ресурси, които са останали на разположение са природните – горски фонд, земи, които могат да бъдат използвани, включително и такива, които са общинска собственост.
За да се противодейства на така наречения изборен туризъм, експертите препоръчват стриктно спазване на закона от съответните ведомства, както и обмен на информация и взаимодействие между всички институции, които имат контролни правомощия по отношение на адресната регистрация. Според експертите, освен това, се налагат промени в Закона за гражданската регистрация, които да предвиждат служебна отмяна на адресите, извършени в нарушение на нормативната уредба и налагане на санкции на длъжностните лица, които са извършили регистрация в нарушение на закона.
През 2024 г. българските ученици завоюваха 91 медала от международни, европейски, младежки и балкански олимпиади и състезания по природни науки. 11 от тях са златни, 40 - сребърни, и 40 - бронзови. Това съобщиха от Сдружението на олимпийските отбори по..
В първия ден на новата 2025 година в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" бяха приети, общо 606 планински чинки (Fringilla montifringilla), 591 от които – мъртви. Информацията за бедствието е постъпила по обед на 1 януари, когато..
Стотици македонцски граждани карат автомобили с кюстендилска регистрация, дори са ги закупили в града и са ги регистрирали в местната пътна полиция, коментират общински служители. В Кюстендил колите минават и технически преглед. Водачите им имали..
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..