Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Президентът Плевнелиев иска още санкции срещу Русия, а премиерът Борисов е против?

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

През отминаващата седмица бяхме свидетели на странни разминавания в публичните изказвания на българския политически елит и мнозина си зададоха въпроса дали това е разнобой в позициите или пък е пореден блъф с цел хвърляне на прах в очите на хората. За какво става въпрос?

Президентът Росен Плевнелиев, когото някои наблюдатели вече еднозначно дефинират като русофоб, заяви по време на посещението си в Киев, че България подкрепя и иска продължаване на санкциите срещу Москва, докато се гарантира суверенитета и териториалната цялост на Украйна. На съвместна пресконференция с украинския си колега Петро Порошенко българският президент каза още, че анексирането на Крим от страна на Русия нарушава международното право и „България не признава и няма да признае никога този незаконен акт”. Словото си Плевнелиев гарнира с лозунга: „За нас Крим е Украйна, а Украйна е Европа!”, което прозвуча като „Союз нерушимый республик свободных” и остави впечатлението, че според оратора Русия е в Азия.

Ден-два след като Росен Плевнелиев поиска продължаване на санкциите срещу Русия, премиерът Бойко Борисов, дефиниран от редица наблюдатели като проамерикански политик, заяви в интервю за руската информационна агенция ТАСС: „Моля се на Бога лидерите по-бързо да се разберат и санкциите срещу Русия да бъдат отменени”. Борисов не се спря до тук и допълни, че „без да имаме вина, без да имаме такава цел, отношенията между България и Русия охладняха”. Той призна, че „България като лоялен член на НАТО и ЕС е подкрепила санкциите”, но сега се опитва да прави „всичко възможно за възстановяване на нормалните отношения” между България и Русия, „които имат отдавнашни традиции и от разрушаването на които България понася загуби”, включително и от контрасанкциите, наложени от Москва. Премиерът постави черешката на тортата като каза, че „историческите връзки, отношението на приятелство и чувство на признателност на българския народ към руския, които водят началото си от Освободителната война, не зависят от политическата конюнктура на деня”.

И така, през отминаваща седмица тези, които следят развитието на външната политика на България, бяха изправени пред дилемата накъде се накланят везните, към президентската или към изпълнителната власт, и какво да мислят за официалната позиция на България към украинската криза и в частност към Москва. Ако използваме термини от две интелигентни игри – шаха и бриджа, можем да кажем, че Плевнелиев, следвайки своята активна русофобска политика, вече изпадна в „цунг-цванг”, а Борисов, с този недвусмислен завой в позициите си, дори да е само случаен и емоционален флирт с Москва, постави своите политически опоненти в състояние на „скуиз на мора”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52