Няма разлика между броя на учителите, търсещи работа в началото на тази и миналата учебна година. Безработните специалисти с висше образование у нас са близо четири хиляди, като разликата с предходната година е незначителна. По данни на Министерството на образованието, в българските училища не достигат 1800 учители, глад за кадри има най-вече в столицата и големите градове. Търсят се преподаватели по предметите английски език, математика и информатика. Някои училищни директори са обявили още през миналата учебна година свободните работни места, но кандидати не се явяват. Учители се търсят и чрез бюрата по-труда, а служителите там забелязват, че професията вече не е атрактивна за младите хора. Най-търсените позиции при тях са в сферата на услугите, фризьорство, козметика и за консултанти в престижните търговски центрове. Дори хора с педагогическо образование споделят, че искат да се преквалификацират, с мотива за по-високи доходи. Средната заплата в сектора е около 600 лева, като на старта в кариерата си младите учители получават по-ниско възнаграждение. Директорът на 119-о училище в София Деян Стаматов откроява пречките в учителската професия, за да бъде атрактивна и престижна в очите на подготвените млади преподаватели:

Малко са младите хора, които желаят да започнат работа като учители и това наблюдаваме от години. Професията е феминизирана, а средната възраст на учителите е над 40 години. Младите идват, но бързо си намират по-доходна работа. Няма как да ги задържим, заплащането е твърде ниско. С дипломата от университета те се надяват на по-добър старт в кариерата. В нашата страна обаче, заплащането на учителите не е адекватно на усилията, стреса и натоварването, с които ежедневно се сблъскваме. Има и още един въпрос, който напоследък се обсъжда публично. Той касае правото, по закон, на частните училища да имат равна субсидия с държавните, за да има равнопоставеност на учениците. Държавната субсидия обаче ще засили контрола върху частните училища за изразходването на средствата и приема на деца там. Отказът да приемат държавното финансиране се дължи на контрола, който би затруднил частните училища, а да не забравяме, че те са регистрирани по Закона за търговските дружества.

И тази година остава актуален проблемът с пустеещите класни стаи. Най-бързо намаляват учениците в Северна България. Например в Русенска област въпреки че броят на първокласниците се увеличава, в гимназиалния курс се закриват общо 21 паралелки. Това означава, че само в този район близо 600 ученици няма да прекрачат прага на българското училище. Закриването на цели паралелки се дължи не само на демографския срив у нас през последните години, а и на миграционните процеси. Много семейства напускат страната в търсене на възможност за препитание в чужбина. Деца, отглеждани от баби и дядовци, заради родители в чужбина има и в 119-о училище. Възрастните хора често са безсилни да се справят с възпитанието на внуците си, а това води след себе си редица проблеми в училище, забелязва Деян Стаматов и продължава:

Тази съвременна практика води след себе си до много проблеми и до трайно нерешени въпроси в семейството. Все пак детето трябва да бъде отглеждано от майката и бащата. За жалост обаче проблемът се задълбочава, а причините са финансови. Около 40 процента от родителите съдействат на учителя и с тях нямаме никакви проблеми. За съжаление по-голямата част от родителите възприемат училището като административна институция и се интересуват от него само когато трябва да издадем документи, които се изискват от институциите. Това са част от причините учителската професия да загуби авторитета си, а на учителя да не се гледа като на значима, атрактивна и уважавана личност.