Наскоро германският канцлер Ангела Меркел разтърси политическия свят с декларацията, че хуманната мисия на Германия е да приеме бежанците от войната и че това е също част от глобализацията. Тя изтъкна, че ако толкова много хора искат да живеят в Германия, това прави чест на цялата нация и изпълва с гордост всеки германец. Предвид огромната маса бежанци от опустошена Сирия трябва обаче да се въведе ясно разграничение между политически и икономически имигранти. На тази тема разговаряхме със социолога Ерик Фасен, професор в университета Париж-8 и дългогодишен специалист по миграция, ксенофобия и расизъм в Европа, който миналата седмица изнесе лекция в Социален център „Хаспел” в София.
Дълги години Европейският съюз беше главно икономически проект за един обединен пазар, – изтъкна Ерик Фасен. – Въпросът за една обединена международна политика остана в някакво неопределено бъдеще. Общи политики на миграцията се появиха след 2000 година, когато се оформи концепцията за „крепостта Европа”.
Тази концепция представлява изземване на традиционните национални политики на европейските държави и пренасянето им на ниво Европейски съюз. Но ето, че с декларацията на Меркел се озоваваме в нова ситуация.
Аз мисля, че тази позиция може да доведе до реални промени. Първо, количеството (500 000 бежанци в Германия до момента) не може да не промени качествено политиките. Това разбива представата за реалните възможности, които си даваме. Съседна Франция, както и други страни като България, не могат да не реагират на това, че Германия казва: „Не можем да приютим цялата мизерия по света, но можем да приютим голяма част от нея”. Което не е същото, което казва Франция: „Не можем да приютим цялата мизерия на света”, което означава „не можем да приютим никого”. Между другото, бежанците са наясно с това и не искат да идват във Франция. Това може да се види в пристанищния град Кале, където те предпочитат да живеят в лагери, надявайки се да преминат през тунела във Великобритания. Ангела Меркел предлага нещо съвсем друго. Тя ни представя една Германия на щедростта и тази представа тя я предлага не само на света, но и на самите германци. Наскоро един германски социолог изложи хипотезата, че Германия се е превърнала в „американската мечта” на Европа, и аз мисля, че това е интересна позиция. Този позитивен имидж, който носят бежанците, създава самочувствие и позитивна представа за себе си у самите германци, които десетилетия наред са възпитавани в чувство на малоценност.
В този аспект има смисъл да се сравнят политиките на Франция и Германия. Там, където Меркел предлага позитивна идентификация на своите граждани, Франция предлага негативна. Германия предлага проект с визия за бъдещето и влияние на германската нация. Франция се свива в комплексирана представа за себе си. Политиката на Франция е съвсем различна и ние видяхме това с третирането на ромите от Румъния и България. Отхвърляйки и заклеймявайки 24 000 роми, посланието на Франция към своите граждани е „Виждате ли, вие може би сте бедни, втора генерация, унижени като черни, араби или мюсюлмани, но поне не сте като ромите”. Това е политика, която настройва френските граждани негативно срещу ромите.
В очакване на развитие неизвестните се множат. Стигнахме до абсурда афганистански бежанци да бъдат връщани назад в новоначертаните от ООН, „сигурни зони”, където няма гражданска война, и бежанците и техните семейства могат да се преместят там. Има опасност „крепостта Европа” толкова да стесни дефиницията за политически бежанец, че много хора, за които поминъкът в Европа е единственият начин за физическо оцеляване, да отпаднат.
Да не забравяме, че много българи работят на Запад точно като икономически имигранти, и че слабата българска икономика е до голяма степен гурбетчийска, както тази на Македония и Босна и Херцеговина. Наскоро БНБ обяви, че внесените от чужбина пари по лични сметки са по-високи от обема на чуждестранните инвестиции. Знаем и че все повече деца биват оставяни на роднини, докато родителите работят извън страната, в условия, които не им позволяват да ги вземат с тях. Нека внимаваме тези, които отхвърляме днес, да не ни отхвърлят утре, когато дойде нашия ред.
На 30 януари 2025 г., по повод 131 годишнина от рождението на Цар Борис Трети, в "България днес" поглеждаме към фигурата на българския монарх през призмата на разказа на сина му – Симеон Сакскобургготски. Говорим за криптовалутите и отражението им в..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението им в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и многопосочната и интересна дейност на..
В брой 36 на предаването слушайте: За новия български филм „Не затваряй очи“, православните му измерения и усещанията на създателите му – интервю с продуцента Богдан Дарев и с младия Яни Малинов, един от героите в продукцията;..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук..
"Във Франция започнах работа като учител, но ми беше скучно. Започнах да се оглеждам – къде бих могъл да замина като преподавател по история и..
В крайдунавския град Свищов днес ще бъдат отбелязани 169 години от основаването на първото българско народно читалище . Честването ще се състои пред..