Публичната лекция на тема „Съвременни миграционни тенденции”, организирана от Атлантическия клуб в България премина при голям интерес в столицата. На нея присъстваха представители на дипломатически мисии в София от Турция, Гърция, Израел, както и много представители на службите по миграция, на бизнеса и медиите. Лектор по тази важна тема, която засяга всички страни в Европа, а и по цял свят, беше Лаура Томпсън – заместник- генерален директор на Международната организация по миграция.

В лекцията си тя представи данни на авторитетни световни организации, от които лесно може да се направи извод за тенденциите в световен мащаб, а той е, че XXI век е векът на миграцията. Човешката мобилност днес е ясно изразен феномен, това е явление, което присъства навсякъде и то във всички посоки – подчерта в лекцията си Лаура Томпсън:

Днес говорим за 247 млн. международни мигранти и 700 млн. вътрешни мигранти. Представете си, че само в Китай има 250 милиона вътрешни мигранти. Налага се изводът, че един от всеки седем души мигрира в някаква посока в света. Данните са на Световната банка и показват тенденция, която се задълбочава. Това е нашата действителност, която ще продължава да ни съпътства и занапред. По преценка на Организацията по миграция, до 2050 г. се очаква да има около 405 млн. международни мигранти в световен мащаб. Не може повече да си представямe икономиката, културата и живота в обществата ни, без да включим елемента на човешката мобилност. Феноменът на миграцията е неизбежен, той не е неочакван и ние трябва да можем да се справим с него. Какви са мигрантите? Това са хора, които мигрират най-вече по икономически причини. Те търсят по-добри условия на живот. Много от мигрантите са студенти, които отиват да учат на друго място, а не малко са и тези, които се местят на друго място, за да бъдат до семейството си и те имат право на това. Не на последно място са бежанците, които търсят закрила, заради политическо преследване и конфликти в родината си. Най-съществената причина за миграцията е икономическото неравенство между регионите. Защото реалността на XXI в. е и глобализацията, тя прави света малък и възприятието на хората за границите се променя. Движението е по посока на по-атрактивните държави, където има по-добри възможности за живот и работа. Има и още една причина за миграцията, това са природните бедствия по света. Забелязваме, че няма континент, който да не е засегнат от нея. Само между 2008 г. и 2013 г. 27 млн. души са се разселили поради загуба на дом и сигурност в следствие на природни катаклизми. Например през 2010 г., заради големи наводнения 20 млн. души са мигрирали в Пакистан. От земетресението в Непал тази година пък бяха засегнати над 8 млн. души, от които 127 000 са се установили да живеят във вътрешността на страната.

По данни на Международната организация по миграция около 60 млн. души са се преселили да живеят заради политически конфликти в родните им места. За първи път има толкова високи нива на емиграция след Втората световна война. Вече девет процента от трудовия пазар в държавите членки на ЕС се генерира от мигранти – подчерта Лаура Томпсън и представи данни за България. Според Организацията по миграция повече от 23 500 бежанци, мигранти и лица, търсещи убежище са пристигнали в България само от началото на 2015 г. до сега.

По-голямата част от тези хора не възприемат България като крайна дестинация, а като транзитна точка. Най-много са сирийските кандидати за убежище, следвани от тези от Афганистан и Ирак. По последни данни на Българския статистически институт населението на България ще се свие до 5.5 млн. души през 2060 г., намалявайки с повече от 27 на сто. Само през последните 25 години повече от 1.2 млн. българи са напуснали родината си, което е 13 процента от най-активното население. Повечето от тях са се установили в САЩ, Испания, Великобритания, Германия и Канада. В тази връзка страната скоро ще се сблъска с нуждата от привличане на имигранти и с проблемите около тяхното интегриране и превръщането им в пълноценни български граждани.