Министърът на отбраната Николай Ненчев най-сетне изпълни заръката на Министерски съвет – в четвъртък подписа във Варшава споразумение със своя полски колега Томаш Шемоняк да бъдат ремонтирани в полски предприятия шест двигателя на руски изтребители МиГ-29 на въоръжение в българските ВВС. Всеки ремонтиран двигател ще струва на българския данъкоплатец един милион и 23 хиляди евро. След подписването на споразумението, двамата министри изразиха удовлетвореност и оптимизъм. Министър Ненчев отдъхна, че с ремонтите се заема страна от ЕС и НАТО, а не трета страна, каквато е Русия, въпреки че тя произвежда и поддържа тези изтребители. Предстои българският парламент да ратифицира споразумението, но надали ще има изненади. До тук добре.

Но следват тревожни въпросителни. Договорката между София и Варшава може да се окаже ходене по въже със завързани очи. Нека припомня, че преди да се стигне до варианта за ремонт на български МиГ-ове в Полша, управляващите лансираха две други опции, които по същество означаваха „отписване” на руските машини от българските ВВС. Първият вариант беше да се закупят нови или втора ръка изтребители на въоръжение в НАТО. Самият премиер Борисов обаче се усети и заяви публично, че става въпрос за непосилен засега разход и че предпочита първо да нахрани бедстващите български пенсионери. Втората опция беше охраната на българското небе да се възложи, срещу заплащане, на ВВС на други страни-членки на НАТО. Самата идея прозвуча унизително не само за българските военни и беше бързо отхвърлена, още повече, че можеше да налее вода в мелницата на крайните националистически формации.

И така се стигна до варианта за ремонт на двигателите в Полша, която, въпреки че членува в НАТО, има на въоръжение 32 броя МиГ и ги модернизира и ремонтира в свои заводи. Още в началото на есента българските власти отхвърлиха окончателно възможността ремонтът да се извърши в предприятия на самия производител, руската самолетостроителна компания „МиГ”, под претекста, че щяло да излезе по-скъпо. Като допълнение, министър Ненчев се направи на по-католик и от Папата и заяви, че „не може да си част от ЕС и НАТО и да продължаваш зависимостта си от страни извън тези общности”.

След подписването на споразумението във Варшава, съвсем очаквано РСК „МиГ” заяви, че „споразумението между България и Полша противоречи не само на нормите на международното право и установената във военната авиация практика, но и на принципа на гарантиране на сигурността на полетите“. РСК „МиГ” по-рано беше предупредила, че ако се стигне до подписване на такова споразумение може да спре доставките на резервни части за полските МиГ-ове. Изниква следователно въпросът с какви части полските заводи ще ремонтират двигателите на българските изтребители, тъй като съобразно договорите между Варшава и Москва, те не могат да се влагат в ремонт на двигатели на трети страни, каквато в случая е България. От тук и въпросът за гаранцията на направения ремонт на българските двигатели в Полша. Обикновено тя се дава от завода-производител и специалистите твърдят, че това е аксиома във военната авиация.

Дали е вятърничава хипотезата на някои наблюдатели-еретици, че историята с ремонта в Полша е прах в очите или по-точно финален акорд на „отписването” на руските МиГ-ове от българските ВВС и че в действителност и в момента се водят задкулисни преговори по първата опция, а именно за закупуване на стари или нови американски бойни машини F-16.

Когато става въпрос за много пари, а такъв е случаят с военната авиация по целия свят, няма НАТО, няма ЕС, няма Варшавски договор, няма „пет лева” – има само икономически и търговски интереси.