Вече близо четири години у нас е в сила забраната да се пуши в заведения, нощни барове, на работни места и в офиси. Забранено е пушенето на стадиони и спортни площадки, както и в летни кина и театри. Забраната важи за училищните дворове, както и по време на събития за деца и ученици. Пушач, който запали на закрито обществено място може да бъде глобен със сума от 150 до 250 евро, а при повторно нарушение санкцията скача двойно. Солидарна отговорност с нарушителите носи и собственикът на заведение, в случай, че е позволил при него да се пуши. В началото на тази години депутати от националистическата партия „Атака” поиска премахване на пълната забрана за пушене на обществени места. Като мотив посочиха, че поне 30 хиляди души са уволнени заради влизането на пълната забрана в сила и има спад в приходната част на бюджета с повече от 300 милиона лева. Въпреки това Здравното министерство и съсловните лекарски организации се изказаха против отмяната на забраната с мотива, че грижата за здравето на нацията е основен приоритет на правителството.

Представителите на неправителствените организации наскоро излязоха със своя констатация, че забраната за тютюнопушене на закрити обществени места в България не се спазва и предложиха да се повишат санкциите за нарушителите. Засега затягане на мерките срещу пушачите не се обсъждат, а страната ни вероятно ще се присъедини към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна. С конкретни примери за вредата от тютюневия дим се сблъсква често д-р Албена Николова. Тя е в началото на лекарската си практика като кардиолог, но вече е убедена, че трябва да има рестрикции и образователни кампании като превенция срещу вредните навици.

Не е вреден само никотинът в цигарите. В самия дим има над 20 съставки, които са токсични и вредят в различна степен на организма ни. Доказано е многократно, че тютюнопушенето вреди на сърцето и може да е причина за различни ракови заболявания. Не става въпрос за ограничаване свободата на хората да пушат или пък да се пречи на бизнеса да печели от работата си, тук става въпрос единствено за опазване на човешкото здраве, затова е необходимо да се спазва забраната за пушене на обществени места.

След като вече потребителите на тютюневи изделия свикнаха със забраната да се пуши в повечето кафенета и ресторанти, идва ред на нова мярка от страна на държавата. Тя ще ни предпазва от вредните за здравето храни, съдържащи прекомерно количество сол, захар, вредни мазнини и различни подобрители. Според проф. д-р Донка Байкова, специалист по хранене и диететика, мярката е насочена към здравето на децата и юношите и цели пълната отмяна на вредните лакомства в училищните бюфети и места за хранене:

През 2009 г. ние експертите създадохме наредба за здравословно хранене на децата и учениците. Тогава включихме първите забранителни клаузи по отношение на продажба на нездравословни храни и напитки за подрастващите от 7 до 19 години. Според наредбата по щандовете и бюфетите, откъдето пазаруват деца, би трябвало да се продава само здравословна храна. Например сандвичи само с пълнозърнест хляб и с една добавка от пълноценни белтъчни храни, каквато е чистото месо, филе, риба, варени яйца и т.н. В наредбата изрично се налагаше забрана да се продават вафли, сухи пасти, десертни блокчета и газирани напитки със захар и оцветители. Имаше условия да се предлагат задължително сезонни плодове и зеленчуци, например портокал, морков, банан, ябълка. Уви, тези изисквания бяха компрометирани от всички във веригата. На първо място родителите не ни подкрепиха. Ако лакомствата в лъскави опаковки липсваха в училище, родителите ги слагаха от дома в чантата на децата. Търговците в бюфетите изчакаха да минат проверките и отново доставиха т. нар. „боклучави храни“. Така над интересите за опазване здравето на подрастващите надделяха бизнес интересите. Направихме проучвания на общественото здраве и установихме ръст на затлъстяването, на диабет тип 2, високи нива на холестерол и други заболявания при децата. Това наложи правителството да помисли за друг подход за превенция на здравето. Предложението за налагане на допълнителен данък върху продажбата на вредни храни дойде като реакция, след отказа да се спазват препорачителните лекарски разпоредби. В същността си идеята е да се накарат фирмите да преформулират рецептурите си и да не включват некачествени и рискови за здравето компоненти в произвежданата продукция – заявява проф. Донка Байкова.