Европа не може да приеме всички бежанци, които са се устремили към нея и трябва да спре с политиката на „Добре дошли“ и на каненето, за да се справи с външния натиск. За целта са нужни конкретни мерки за обмен на опит и информация между службите на отделните държави. Това стана ясно от думите на австрийския вътрешен министър Йохана Микл-Лайтнер, която участва в конференция на Залцбургския форум, проведена в София.
В София страните-членки обсъдиха общата цел – да се намали бежанския натиск в Югоизточна и Източна Европа и мигрантския поток по балканския маршрут, както и да се създадат предпоставки за по-добър обмен на информация между службите. Домакин на срещата беше българският министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Сред приоритетите на българското председателство на Залцбургския форум тя открои противодействието на нелегалната миграция и каналджийството, противодействието на тероризма и радикализацията, а също засилването на сътрудничеството със Западните Балкани и Молдова.
Участници в Залцбургския форум са девет европейски държави, които определят присъствието си в този формат като много ползотворно, защото чрез него успяват да координират своите позиции и да намерят решения, когато трябва да участват в европейския дебат. На първото заседание в София австрийският вътрешен министър Йохана Микл-Лайтнер коментира, че трябва да се набележат „горещи точки“ в Европа, за да може да се следи какви хора влизат на територията на континента.
По думите на българския министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, идеята за новата комуникационна система за хората, които търсят убежище е ключова за ЕС, а първата стъпка за постигането на това е по-добрият обмен на информация. Тя добави, че участниците във форума са определили като „безпрецедентен” бежанския натиск и че трябват координирани действия.
Смекчаването на миграционните процеси и борбата с радикализма също са били основни теми, обсъждани по време на заседанието в София.
Терорът вече е пристигнал в сърцето на Европа, но не за първи път, а за още един път, констатира австрийският вътрешен министър. Обменът на информация предполага доверие и е много важно спазването на защита на данните, убедена е тя. И още от думите на Йохана Микл-Лайтнер:
Нужни са съвместни мерки, за да се борим срещу каналджийството и тероризма. Австрия не е само транзитна страна, а и цел на мигрантите. Над 500 000 души от началото на септември са преминали границите на държавата. Австрия, както Германия и Швеция, не може да се справи с всички заявления за получаване на убежище. Женевската конвенция е дефинирала кой трябва да получи закрила. За щастие не трябва ние, политиците, да взимаме тези решения, а независими служби. Не е по силите на нито една държава да се справи сама с предизвикателствата. Трябва да търсим общи решения. Няма как да приемем всички бежанци, които са се устремили насам. Европа трябва да се откаже от културата на „добре дошли!“ и това „гостоприемство“ трябва да се смени с връщане към корените ни. На дневен ред е борбата с тероризма и виждаме как той вече е достигнал до сърцето на Стария континент. Време е да се обединят действията и компетентностите на специалистите за борба с терора. В рамките на българското председателство на Залцбургския форум, в тясно сътрудничество с Австрия и други държави, беше разработена концепция за Съюз срещу нелегалната имиграция. Имаме съвместен план, който включва и страните от Западните Балкани. Тук влизат въпроси свързани с каналджийството, със справянето с емигрантския поток по Балканския маршрут. Предприемаме общоевропейски мерки, като обръщаме внимание основно на Централна и Югоизточна Европа. За да гарантираме сигурността в Европа, е много важен обменът на информация и данни между отделните държави. Трябва да се направи ясно разграничение между хората, които се нуждаят от закрила и тези, за които не е необходимо убежище – добавя вътрешният министър на Австрия Йохана Микл-Лайтнер.
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..