Известният политолог и заклет рокаджия проф. Евгений Дайнов представи в литературния клуб на НДК „Перото” сборника си с разкази „Началото на прехода. Записки по революцията (1989-1996)”. Това е втората част от трилогия, посветена на близката ни история. За нея професорът разказва от първо лице, единствено число.

Аз съм писал книгата като уличник, като участник в събитията на паважа. И това е един вид свидетелска история – каквото ми се е случвало на мен, в каквото съм участвал: подпалването на Партийния дом и всякакви такива неща…Каквото съм видял, съм го описал, без да правя особени изводи. Изводите могат да си направят читателите.

Според Евгений Дайнов книгата е оптимистична. В крайна сметка в България нещата се случват, макар бавно и непоследователно, важното е обаче, че това често става по забавен начин. Тази книга е за забавление, тя не е за тежки политически мисли, отбелязва той.

Революциите отдавна не са онова, което бяха – ще щурмуваме Бастилията, ще я запалим и след това да дойде някой диктатор като Наполеон. Революциите в края на ХХ, началото на ХХІ век са мирни, не винаги свършват с успех, но в 1989 година Източна Европа се освободи чрез тях. Друг е въпросът, че доста народи от Източна Европа си свършиха работата с една такава революция  през 1989-90 г. Но тъй като ние, българите, сме половинчати и непоследователни, а и доста боязливи, на нас периодически ни се налага да минаваме през революционни епизоди. Революционен епизод последно имахме в 2013 година – протестите срещу кабинета Орешарски. А сега влизаме в 2016-та, в която също ще има поредица от такива епизоди, защото пак има несвършена работа в България.

Говорейки за революция, Евгений Дайнов подчертава, че не става дума за някаква завършена история. Революцията ще продължи и когато нас ни няма. Защото новата генерация – поколението на прехода, вече е в силите си. Книгата има и друго послание: не е задължително сериозните неща да са скучни и неразбираеми. Те могат да бъдат шарени, усмихнати. Революцията е представление, приключение и купон в крайна сметка. Тя е такъв изблик на свобода и достойнство, че ако не е радостно и шумно, значи нещо не е наред, отбелязва политологът.

Моята гледна точка е на една прашинка в революцията – казва Евгений Дайнов. – Това е разказ отдолу нагоре. А долу е най-интересно. Като погледнеш нагоре, виждаш синьото небе.