Макар и работно, посещението на президента Росен Плевнелиев в Италия в края на отминаващата седмица бе наситено с обмен на позиции по парещите въпроси, свързани с миграционната криза, шенгенското пространство и тероризма. Теми, които определено касаят не само двустранните отношения. Беше направен и преглед, разбира се, на търговско-икономическите отношения между България и Италия.
Формалният повод за визитата беше участието на българския държавен глава в международния форум на тема „Предизвикателствата на радикализацията и екстремизма в междурелигиозния мирен диалог – кои стъпки са ефективни”, организиран от центъра „Низами Ганджави” и Италианското дружество за глобален диалог. Плевнелиев беше сред основните оратори. „Толерантността е нашата истинска сила пред предизвикателствата на радикализацията и екстремизма”, подчерта държавният глава и допълни, че обединена Европа е пространство на солидарност с мигрантите, които търсят закрила, но същевременно е и пространство, в което има ясни правила и споделени ценности.
Темата за мигрантската криза беше основна по време на последвалата среща на Росен Плевнелиев с италианския президент Серджо Матарела. Двамата се обединиха около това, че ЕС трябва да има обща позиция за интеграция и репатриране на бежанците. Българският президент открои, че при така създалата се ситуация, е неизбежно да се пристъпи към репатриране на икономическите имигранти. Матарела пък допълни, че в тази връзка ЕС трябва да инвестира в контрола на външните граници, а не отделни страни-членки да затварят своите. Италианският президент акцентира също, върху това, че обменът на информация, свързана с тероризма, не е на необходимото ниво. Ако имаше достатъчна координация, според него са могли да бъдат предотвратени някои от терористичните атентати на Стария континент.
Колкото до двустранните отношения, Плевнелиев и Матарела отбелязаха, че Италия е сред десетте най-големи инвеститори в България. За периода 1996-2014 г. тези инвестиции са достигнали 1,5 милиарда евро. Българският президент допълни, че търговският обмен между България и Италия расте непрекъснато и е достигнал 4,2 милиарда евро, което нарежда Италия на второ място като търговски партньор, след Германия, сред страните-членки на ЕС.
И накрая един показателен факт, който може да се определи като „черешка на тортата” по време на визитата в Италия на Росен Плевнелиев. Вестник „Кориере дела сера”, гръмовержецът на италианската преса, който, шеговито казано, сваля и назначава правителства, публикува интервю с Росен Плевнелиев. Държавният ни глава, може би с прекален патос защити Шенгенския договор: „Шенген е мечтата на всеки европеец – да пътува из цяла Европа без паспорт”, независимо от това, че някои страни-членки искат договорът да бъде замразен. По думите на Плевнелиев, Шенгенското пространство е един от най-добрите резултати на Европейския съюз, то е „крайъгълен камък, който определя нашата същност и ние не бива до подлагаме на съмнение тази наша същност”.
С хляб, сол, мед и пожелание за здрава и щедра година беше посрещнат днес служебният премиер Димитър Главчев на ГКПП "Кулата". Той отиде там, за да провери новата организация за свободно преминаване, след като България стана пълноправен член на Шенген от..
С разнообразни инициативи българите из цялата страна посрещат новата 2025 година. Над 20 членове на клуба на треньора по карате и йога Емил Златев във Варна по традиция плуваха на 1 януари в морето. Те споделиха, че никога не боледуват и се чувстват..
Служебният кабинет на Димитър Главчев публикува отчет за своята дейност. В него се отбелязва, че кабинетът е работил целенасочено, за да финализира процеса на пълноправно членство в Шенген, и България е изпълнила тази цел. Благодарение на усилията му..
Президентът на Република България Румен Радев поздрави всички българи у нас и по света с настъпването на новата 2025 година и им пожела мир, здраве и..
Нова година, нови хоризонти! С вас сме, за да ви информираме, вдъхновяваме и подкрепяме по пътя към нови цели и успехи през 2025 година. Екипът на..
В първия ден на новата 2025 година в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" бяха приети, общо 606 планински чинки (Fringilla..